По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
Настоящият сборник съдържа 30 от най-прочутите стихотворения на Одън, както и две негови знакови есета. Уистън Хю Одън (1907 - 1973), определящ себе си като англо-американец, е считан от мнозина за един от най-великите поети на ХХ век. Одън печели възхищението на публиката и критиката с ненадминатата си виртуозност, с умението да борави с всички възможни поетични форми, с комбинирането на поп култура, актуални събития и жаргонен език, а също и с широтата на интелекта си, постигната благодарение на досега му с необикновено многообразие от литература, изкуство, социални и политически теории."Няма значение защо Одън е ... |
|
Големият шведски поет Тумас Транстрьомер е роден в Стокхолм на 15 април 1931 г. Създал е творчество, не особено внушително по обем, но с всепризната значимост за развитието на шведската, а и на световната поезия. Той е автор също така на философски задълбочена есеистика, на литературоведски и научно-психологически текстове, на автобиографична книга, озаглавена Спомените ме виждат, а е и преводач на поезия от няколко езика, главно от английски. Психолог по образование и професия, Тумас Транстрьомер е добре известен и с познанията си в областта на музиката, със своите изпълнения на произведения от световната и нордската ... |
|
Илюстрации: Ина Христова. ... Първа поетична книга на младата поетеса Ева Караджова. Чисти и смели поетични късове, които са добра заявка за появата на един нов лиричен глас. ... |
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
"Мнозина сигурно ще останат глухи за божествено-човешката мелодия на духовна хармония, която идва в творбите на Иван Симеонов "от другия скат на реалността". Сегашността на човешкото съзнание изстива смътния спомен за отвъд-сетивните светове. Ала поетите имат дарбата ли, проклятието ли - не знам - да помнят, че идват от много далече и отиват много далече. Те не забравят, че са от дух родени и въплътени в дъха на Земята. С искрена вяра в сърцето и себераздаване Иван Симеонов проправя "път на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската реалност". От сърцето му извира чистото искрено уповаване в ... |
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
"В настоящото издание съм включила стихотворения от книгите "Целувам камъка" (ДИ "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1983; Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов"), "Озонова наркоза" (издадена с конкурс на "Свободно поетическо общество", София, 1994; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Избрах" (издателство "Захарий Стоянов", София, 2005), както и от неиздадената самостоятелно книга "Сгъстено време". С това слагам край на писането на поезия - макар именно тя да е поддържала огънчето на живота ми в най-трудните му мигове - ... |
|
"...доколкото познавам нашата и чуждата литература, никой не се е опитвал да направи поезия от науката - да извлече образи и чувства от най-абстрактните нейни понятия, които също така дълбоко вълнуват, трогват, навеждат на размисъл, както тия в класическата поезия. Трябва да заявим, че точно в това се състои новаторството и приносния характер на стиховете на Православа (Румяна Лазарова)! И нещо друго - много по-важно, като истинско изкуство, стиховете обсебват и ума, и сърцето на читателя и го повеждат по пътя на нравственото и религиозно съвършенство - по пътя към Бога..." Любен Лазаров ... |