Трифон Митев кани читателите си на романтична вечерна разходка из необятните пространства на поезията, пасторалните етюди на любовта и баладичните съновидения. Неслучайно той е нарекъл новата си лирическа сбирка "Вечерна разходка". Мами го блаженството на припадащия здрач, изкушава го томлението на сумрака, който постепенно потъмнява и от кадифено пурпурно преминава във виолетово антрацитено. Най-характерното за този поет е дискретното внушение, приглушеното говорене, мечтателното съзерцание на Натурата, нежното потапяне в мъглата на родовата памет, любовното вслушване в гласа на прадедите, които шепнат от ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Две горящи свещи и букет от рози...... От дъхът ни трепка синкавия дим, сенки по стените в причудливи пози ритъмът повтарят, в който се въртим... Вън вилнее буря, удрят по стъклата клоните на старият и корубест бряст. Мисля, че ме грабва „старата”, позната явно оживяла някогашна страст... Старият будилник тромаво затракал времето подгонва, да го улови - мълния внезапно през нощта пробягва и с небесен огън в миг ни освети... Ураган ни грабва, близък е момента той да ни захвърли на безимен връх... ... |
|
Томчето включва стихове, писани в периода 1994 - 2013 година. ... "Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин." Из "Тъжна светлина" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му книга " ... |
|
Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
Томът е побрал преводите на Найден Вълчев – руски поети, сред които е откроен Сергей Есенин, украински, белоруски автори, поети от Прибалтика и от Прикавказието. Този път "Попътните срещи" на нашия преводач са чрез съкровеното му общуване с творчеството на едни от най-значимите имена на обширния регион, обединени от руския език. ... |
|
...любовта не е ли танц върху вулкан?... ... Настоящият том "Танц върху вулкан" на Коста Качев е своеобразно продължение: и емоционално и тематично-образно на цялата му поезия. Книгата е част от поредица "Съвременна българска поезия" от издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Вярност Не се плаши от нея. Днес тя просто има лоша слава. Наричат вярност скритата ръжда, която любовта ни разрушава. Кумир е за посредствените тя, за нея плащат, скъпа вещ е. Прикрива се със вярност слабостта за да избегне удара насрещен. За нас е непозната верността. Не се плаши, не я желая. Тя би попречила да изживея На моята любов към тебе края. Нина Христова Поезията на Нина Христова е пропита от възторг към любовта и красотата на изживяното, копнежа към желаното и отдаването на удоволствието да обичаш. Книгата е отпечатана на тонирана хартия и илюстрациите са създадени от художника Методи Петков. ... |
|
Освен оригинални свои книги, Деньо Денев се решава да поднесе на читателите томчета с избрани творби. Такъв е и случаят с Блуждаещ огън. Тук той е вложил като скромно подзаглавие: Стихотворения, миниатюри, бележки. Отново се убеждаваме в строгата самокритичност на автора и в стигащия на моменти до перфекционизъм, негов художествен избор. Това томче действително съдържа най-доброто, създадено от талантливото перо на поета. ... |
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
В Китула, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото. Чрез автентичния ритъм на делничната реч и пънкарските рифове той формулира истини, заради които поетиката му често е изтласкана встрани от културния мейнстрим. Китула е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници - от златния кораб, защото ... |
|
"Втората книга с поезия на Денис Нуф продължава линията на Коридори-те, в които авторът търси отговори за същността на битието. Умозрителна и съсредоточена в своето разсейване от онази сърцевина на нещата и света, която изглежда празна, но съдържа цялата информация и механизми на реалността, поезията на Нуф оставя отворени врати и прозорци към онези наранени бездни, където се крие нашето допълване." Георги Гаврилов ... |
|
„Габор Дюкич е своеобразна фигура в живота на съвременната унгарска литература, тъй като е творец, преминаващ през различни езици и държави… Стилът му се формира по-скоро под влиянието на американските поети-битници и джаз-поети, отколкото от донесените от дома литературни спомени… Общото между всичките (картини) е необичайният поглед, който ги обхожда и свързва, разполага и осмисля. Наблюдателят ни ги разкрива и само преминава през пространството и времето, без обаче да се задържа никъде и без да установява традиции. Тези картини нямат определена принадлежност, по никакъв начин не изразяват притежание, а са най-вече ... |