Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева, сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта и ... |
|
Любовна лирика. ... Без любов животът е безсмислен, а според Екзюпери "Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре". Поне за мен любовта е точно онова, за което бих умрял, без да се замислям. За нея е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното. Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение - и ... |
|
Девет ключа Измислена идилия във златна клетка. Красива птица със завързани криле. Изтръгнат звук, от песен неподета шепти в старинна чаша, магия за едно сърце. Бушува огън в мраморна камина. Мълчи дворецът със залостени врати. Любов заключена със девет ключа. Все търси процеп, за да отлети. Радостина Дианжело ... |
|
"Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се ... |
|
Настоящата антология редставя богата сбирка от българска хайку поезия. Жанр, в който в последно време творят все повече български поети. В изданието са включени произведения от: Александър Геров Аксиния Михайлова Ана Боянова Ани Александрова Антоанета Николова Атанас Звездинов Бела Пенчева Блага Димитрова Борис Ананиев Валентина Ангелова Велин Георгиев Виктория Кабаделова Генчо Витанов Георги Тодоров Гинка Билярска Даниела Симеоновска Данила Стоянова Дафина Кузманова Димитрина Ганчева Димитър Горсов Димитър Стефанов Драгомир Шопов Едвин Сугарев Екатерина Йосифова Екатерина ... |
|
"По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че в дълбокото е немотата на поета. В дълбокото - на чувството и мисълта - е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите на тази великолепна поезия, трябва да благодарим на поетесата, ... |
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
"Когато ме търсиш" е антология на съвременни автори от германската провинция Саксония-Анхалт. Антологията е част от съвместен проект с побратимения с Пловдив град Магдебург. От своя страна, в Германия издават антология на пловдивските автори. ... |
|
"Поезията на Христина Гутева е разпъната между християнската юродивост и източната мъдрост. От една страна тя е пределно "евразийска" в най-отвъдния, метафорично есхатологичен пласт на това понятие, а от друга е ярко "полифонична", защото търпи множество и различни смислови / естетически интерпретации. Прелъстително красива, лапидарна, радикално концентрирана в себе си, кенотично имплозивна лирика, чийто "корен е цвете", което напуска границите на света си, оставя гравитацията на птиците, облаците и пеперудите, разцъфва хищно над нас като небе и не се завръща." Васил Прасков " ... |
|
"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното." Елена Алексиева "В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи ... |