Авторът е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2011. "Отсега ти казвам: няма да те удостоя с поантата която заслужаваш къде приключват миглите къде започва въздухът между телата ни не се наемам да реша и трудно ми е да повярвам че историите си имат край; та свършеците са неуловими като да познаеш сняг от сняг като ъгълчетата на устата ти когато ти признах: от всичко най ме бива в пристрастяването особено към вредните неща особено когато няма изглед за добра развръзка." ... |
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
"обичам твоите коси които се кълбят по тясната уличка между мене и теб по улицата на небето наречена над езерото ще дойда чак на ръба на страстта откъдето ще се срина над езерото пеят седем прочути тенори които ги няма а само за мен е вечната музика на подводните скали и любовта" Из "Обичам" ... |
|
Съставител на книгата: проф. Елка Константинова. ... Изданието съдържа: предговор от проф. Елка Константинова; критически студии и биографични справки за авторите и тяхното творчество; из българската критика за П. К. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Ем. Попдимитров, Н. Лилиев и Хр. Ясенов. ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
Текстовете от настоящото издание чертаят собствените ми поетически търсения, вместени в любовните перипетии между две други усилия, между две други книги. Не съм си и помислял да ги издавам, смятах да ги оставя на паметта и съдбата. И не поради вазовски свян и патриаршески съображения, а по-скоро поради някакъв естетски страх, за който споменах вече. Поместените текстове тук нямат характер на мистификация, макар идеята за подобно начинание дълго да отлежава в главата ми. Напротив, в тези редове авторът сваля доброволно воалите си, като дама, която разкрива даровете си, но не съвсем, защото внимателното око може да ... |
|
"Защо е толкова трудно да дадеш, а толкова лесно - да вземеш! С пълни шепи - ти гребеш и джобовете си пълниш, в стремежа си - напред вървиш, не искаш другите да видиш. За тях дори и не помисляш, ти едничко нещо да подадеш от ненужна вещ, да се отървеш - и това не искаш да дадеш! Но знай, каквото даваш - на себе си го даваш и каквото трябва - получаваш! Защото стореното - седемкратно ти се връща! Смисълът на живота не е в получаването, а в даването!" Свиленка Атанасова ... |
|
Двуезични издания на български и руски език. Комплектът включва и трите книги от поредицата "Руските бардове на XX век". ... "Пред вас е една неочаквана за нашето "разглобено" време книга. Тя съзижда, подрежда, очертава пред българския читател разнолика карта на феномена "руска бардовска песен", разширявайки представата за този феномен отвъд емблематичните присъствия и познати текстове. Но тази книга е неочаквана и с разказаната, буквално и имплицитно, лична история за срещите на преводача и изследователя с текстовете на Окуджава, Галич, Висоцки, Алешковски, Анчаров... Това е история за ... |
|
"Тази книга е за езика. "Лошото момче" на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница." Божидар ... |
|
"Всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал и душата на тези, които я четат, преживяват и мечтаят над нея." Карлос Сафон Преди бях езеро Преди бях езеро. Сега съм огледало. Сребърно и истинско. Безпристрастно. Надвесваш се над мен и търсиш същността, която нямаш. сълзите ти ме давят. Нищо не помага. Не ме мрази. Не хвърляй камъни по мен. Не съм жестоко, само честно. Преди бях езеро. Сега съм твое вярно отражение. Лилия Димитрова ... |
|
С обяснителни бележки от Ани Илков, Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова, Йордан Ефтимов, Мартин Бодаков, Младен Влашки, Петър Анастасов, София Несторова. ... "Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята Две жени, може би клошарки, може би не, но на клошарки приличат четат вестници (извадени от кофите) в градинката до Джумаята вече втори час. Попиват и обсъждат, знаят всичко за всеки, за добрите кметове и добрите жени. Погледнах ги (клошарките), те са майка и дъщеря - приличат си."Той имал топло отношение, а те - мръсниците.& ... |