Двуезично издание на български и испански език. ... Възхвала на тъмнината е последен поклон и сбогуване с творчеството на Хорхе Луис Борхес на поетесата Рада Панчовска, посветила немалка част от отреденото ѝ време на превода на испаноезична поезия. Тази толкова лична преводаческа антология, която включва близо седемдесет стихотворения, подбрани от десет емблематични сборника на големия творец, ни приобщава към тайнството на поезията в унисон с твърдението на самия Борхес: "Поезията е не по-малко тайнствена от останалите природни градива", за което допринасят и изящните илюстрации на Капка Кънева."Аз ... |
|
Знай, че Нищо даром няма под небето. Трайното се плаща с пот и кръв. Нарочи си връх или планета, до които сам ще стигнеш пръв. И не стъпвай в чужди коловози, колкото и гладки да са те. Пътят към небесното ти лозе само в твоето сърце расте. Господ те проводи на земята за един обидно кратък срок. Удуши в душата си земята! И живей свободен като бог! Върбан Велчев ... |
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните "краткописи" – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, ... |
|
"И ще си мисля тихо за това, че малкото дори сега ми стига, и във последната си здрачна книга ще пръсна щипка светещи слова." ... |
|
Книгата на Боян Ангелов П(р)освещение освен силната си художествено-естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор. В Швейцария завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторант. Работи като редактор и главен редактор в различни ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
Иван Вълев живее и работи в Пловдив, превежда от полски език поезия и проза. Вълев е автор на единадесет поетични книги, стихосбирките му Скорост и Пътят на птиците са отличени с награда Пловдив. Стихове на Иван Вълев са превеждани и публикувани в антологии на руски, полски, немски, унгарски и чешки език. През 2014 г. му е връчен Орфеев венец от организаторите на фестивала Пловдив чете. По форма стиховете са ясни и достъпни. Авторът използва както класически, така и свободен стих. Наблюдава света и хората с носталгичния поглед на мъдрец, осъзнал своята преходност. ... |
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
Поезия, проза, пиеси, писма, статии. Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 1.01.1878 година. Поет, прозаик, публицист, талантлив преводач и интелектуалец, заедно с редакторите на списание Мисъл (1893 - 1907), той ратува за културното и естетическо израстване на българската литература. Участва в македонското националноосвободителното движение от 1902 до 1903 година. Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека през 1905 година, драматург на Народния театър, София от август 1908 до 1913 година. Настоящият том включва цялото Яворово литературно ... |
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |