"Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет." Валентина Радинска, редактор "Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на ... |
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
В точни неопределено време през тази врата може през другата - не безпомощни сме на люлките изгаряхме от забрани и заповеди учехме се на почтеност сред пелин и тинтява тресяха се в основите въздушни замъци където огорчени събирахме къпини. Хана Кошкова ... |
|
Гледна точка Ще ме откриеш легнала върху гърба на паднало божество - скали, които издишат последния дъх на юни. Лъчи издърпват сянката ми и я разливат в кръстовидни улеи. От камъните край мен отлитат пеперуди, родени от мараня и прах от туристически обувки. В шепата ми блещукат като последни капки дъжд неизлети куршуми - липсващите звезди от картата към тази древна обсерватория на страховете - моето сърце. Марина Арнаудова "Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което ... |
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
"Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде фуния за световната болка и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. Земята на големите грешки е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет." Ина Иванова Катерина Василева (2001) е журналистка в Свободна Европа. Има опит и в други дигитални и ... |
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
"Вътьо Раковски е поет от чиста проба: неговият характер, неговата недемонстрирана воля - целият той е там, в книгите си. Не познавам друг поет толкова последователен, толкова верен на себе си. Той не се изкуши от ефектни евтини модерности, не насилваше гласа си да звучи гръмко. Творчеството му не е просто голямо по обем - то е стилно, изпято без нито един фалшив тон." Станка Пенчева "Вътьо Раковски е поет, който цял живот търси и създава тихи убежища с поезията си, вгледана в природата, всекидневието и любовта. Стихотворения като Сто и Господин възрастен господин, които открих в младостта си, са сред ... |
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
Стихосбирката Тъга е първата поетична книга на авторката Елена Ботева. Нейното въображение и детското в нея са това, което са ѝ помогнали да напише приказките за деца Откраднатото слънце и Сивата гора. Лято В роса се разгръща деня и в роса се къпят цветята, слънцето топло с лъчи ги огрява, ярки усмивки безброй подарява. В морския бряг се разбиват вълните, те с лекота дълбаят в скалите спомените от отминалите летни дни - пълни с веселие, глъчка и сълзи. Елена Ботева Илюстрациите в книгата са дело на Румен Сомов. ... |