Билет за никъде другаде е сборник от 46 стихотворения за отсъствията и присъствията в живота на мигриращия човек. Движението се превръща в успокоение, случайността във фабула, а непостоянството в единствения възможен дом, където любовта е тайната червена стая. Стихосбирка в традициите на романтизма, добавяща магично измерение към патината на света, страст към минорното, музика към меланхолията."Досега мислех за Нели Станева като за един от най-интересните и многообещаващи гласове в младата българска поезия. След прочита на Билет за никъде другаде мога със симпатия и уважение пред таланта ѝ да кажа: всички ... |
|
|
Любовта - проблясък сред вечността, пулсът на вселената. Съдбовен сезон е поетично пътешествие, което се вкоренява дълбоко в сърцето и разцъфва като алеен мак сред безкрая на съдбата. В тази въздействаща стихосбирка, Светослав Найденов ни води през ефирни светове, в които любовта е не само чувство, а пулсираща енергия, движеща живота дори в най-студените и отдалечени кътчета на вселената. Думи, които докосват душата. Всяка страница е озарение - момент на пробуждане, на търсене и откриване. Стиховете, пропити с нежност и сила, разкриват тайните на любовта, на неизбежната връзка между душите и неугасващата светлина на ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
"Усещане за пълна хармония между енергията на думите и вибрациите на сърцето. Внимание към всеки щрих в картини, нарисувани с думи. Смелостта на младостта, приела словото за свой път. Поезия, която оставя след себе си въпроси. И дълъг антракт за отговори. Лични и дълбоки." Мария Лалева "Родих се в грешно време. Време, в което много малко хора биха отворили книга с поезия, пошло време, в което изкуството е приемано за даденост, не е ценено, не е градивно, не е търсено. Тази масова материалност на света, тази липса на духовност, ме убива, кара ме да искам да избягам. В момента ти четеш моето бягство от ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по пътя. Някога иконите наричали куни. Когато застанеш пред избраната, тя те поглежда хрисимо... После виждаш колко е строг и питащ погледа ѝ, търси те сякаш, за да те предупреди? За стореното и за молитвата. Затрепти ли ореолът ѝ, значи си получил благословията! Тръгвай и слушай сърцето си! Кунка носи името и силата на божествените изображения, които търсим с благодарност и надежда. Когато бях дете рисувах принцеси, след като я срещнах, сигурна съм, рисувала съм нея! После търсих различното превъплъщение ... |
|
|
В поетичния си сборник На думите пред скрития олтар Добрин Паскалев разкрива свят, изпълнен с дълбоки емоции, мъдрост и спомени, които оставят своя отпечатък. Книгата отвежда читателя към размисли за преходността на живота и непреходната сила на думите. Всяко стихотворение ни пренася в свят, където думите са не само изкуство, но и път към разбирането на човека, времето и безкрайността. Тук се срещаме с поезия, която ни пренася в пространството между личната болка и общочовешките истини, като в нея авторът почита значими фигури от българската история и своята лична вселена от спомени и идеи. Сборникът се откроява и с ... |
|
|
Пенка Самоковлиева - една истинска вълшебница на словото и енергийното лечение - ни предлага необикновена книга. В нея са събрани акростихове - концентрирани енергийни кодове, наситени с игривост или загадъчност, чиято цел е да ни помогнат да излезем извън обичайните рамки на матрицата и да ни отворят за ново, по-благоприятно състояние в живота ни. Повтаряйки акростиховете, ние самите можем да станем вълшебници и да се превключим в измерения с по-фина честота, където светлината струи отвсякъде, а словото твори красиви вселени. ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
|
"He увяхва нивга Българската Роза, оросявана от небесната дъга! Образ Свят на Христа! (Аз съм цвете Сароново). В Розовата долина оградена с планини, да я вардят от злини тя, Царицата Роза - Блажено си царува с аромат на красота ни дарува. Тук в средата на света в чудно красивото кътче съм се родила, израснала сега продължавам да живея и работя в него - в малкото, китно селце Куртово. Занимавам се с отглеждане на розова градина, всеки ден посрещам изгрева на Слънцето, играя Паневритмия - максимално ползвам Природните Блага. Тук непринудено запявам всички тези песни и ги записвам с текст и музика. Това в едно от ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177178
