"...приеми поясненията под черта към някои от случайните думи от речника, употребени като заглавия, с доза чувство за хумор и като приложени тук единствено за целта на стиховете - не като съмнение в твоята читателска ерудиция, а като необходим контекст в експеримента на един homo ludens... в играта на думи и смисли (защото всички понякога обличаме костюма на играещия човек)..." Ивета Данаилова ... |
|
|
Любовта - проблясък сред вечността, пулсът на вселената. Съдбовен сезон е поетично пътешествие, което се вкоренява дълбоко в сърцето и разцъфва като алеен мак сред безкрая на съдбата. В тази въздействаща стихосбирка, Светослав Найденов ни води през ефирни светове, в които любовта е не само чувство, а пулсираща енергия, движеща живота дори в най-студените и отдалечени кътчета на вселената. Думи, които докосват душата. Всяка страница е озарение - момент на пробуждане, на търсене и откриване. Стиховете, пропити с нежност и сила, разкриват тайните на любовта, на неизбежната връзка между душите и неугасващата светлина на ... |
|
|
Книгата съдържа пет вариации на народни песни от Гео Милев."Вече нямам очи - вече нямам лице - о гора моя черна сестра! и пътя пред мене се вий и горчиво витло под мъртвешка зора." Гео Милев ... |
|
|
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен... Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на същото - една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!"Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин - проникновено, ... |
|
|
Книгата съдържа 10 цикъла, които до голяма степен отразяват творческия път на автора, като се започва още от юношеските му творби - своеобразна проекция на поетическите тенденции от 80 -те години на миналия век до днес. Съчетанието между лирически описания и лирическа философия води читателя от моментни снимки, през изненадващи провокации с библейски постулати, до реплики към известни поети, интимни чудатости, патриотични настроения. Усет Човек е дума, писана в началото и в края с точни букви. Останалите, дори да са разбъркани, подсказват смисъла. Веселин Делчев През 1983 година Веселин Делчев, предявил публикациите ... |
|
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
|
Благословен е втората книга на Румен Младенов, автор на книгата Пустинно цвете. Красива и хармонична симбиоза на поезия и проза. Доказателство за силата на писаното слово. Препускане Препускахме по света. Пропускахме. Изгревите, които ни зовяха. Залезите, които ни изоставяха. Следите, разделящи се в мрака. Сълзите, които не проляхме. Очите ни изсъхват. Препускахме. Пропускахме. Глътките, които не изпихме. Думите, които не казахме. Целувките, които не довършихме. Усмивките, които угасихме. Устните изпръхват. Препускахме. Пропускахме. Струните, които не опънахме. Клавишите, които не натиснахме. Глината, която не ... |
|
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |
|
|
"Юлия Пискулийска има отчетливо присъствие в българското културно пространство. Журналистка, публицистка, поетеса, общественичка, тя - неудобно е да го кажа, но ще го кажа все пак - почти половин столетие работи неуморно на родната литературна нива и Бог е наспорил усилията ѝ със зрели плодове. Автентична е нейната поезия, не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете ѝ делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява. Съм е фундаменталният глагол във всички езици, символ на съществованието, на устояването, на пребъдването. Това пребъдване ... |
|
|
В стихосбирката си Сезоните на любовта Силвия Чалъкова разкрива пред читателя вселената на любовта с всичките ѝ безкрайни възможности."Поезията среща читателя с калейдоскопа на любовта, в който всеки трябва да определи мястото си спрямо нея и света в зависимост от своите разбирания, а крайният резултат е плод единствено на собствените му решения. Животът може да се осмисли чрез активното съграждане и абсолютното обхващане на съществуването от любовта или да се позволи изплъзването ѝ и опразването на живота от смисъл и причина. Вписването на човека в природата на неговата хармонична цялост чрез ... |
|
|
Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив. Учи в СУ Климент Охридски до трети курс Българска филология, а след това завършва Театрална драматургия във ВИТИЗ Кр. Сарафов. След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски, узбекски. ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
