Василий Казимировски е творческият псевдоним на пловдивския журналист и писател Красимир Кривчев. Магистър-филолог, магистър по графично оформяне на периодични издания, член на Съюза на независимите български писатели, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата. "Третият завет" е неговата девета поетична книга. ... |
|
Избрани стихотворения, сред които ще откриете "Продавачът на гевреци", "Краен квартал", "Къща с градина", "Сто години самота", "Писмо до непоискване", "Депресия", "Лунапарк" и други."И в дрехата пъстра, скроена за празник, минавам сред всички сергии кресливи: тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи; очите ми пълни, ръцете ми - празни. Отколе гладът този свят управлява (гладът е делител, душата е кратно), но не да прежѝвям и не да се жалвам дошла съм на него, макар и за кратко." Надя Попова ... |
|
Рицарски замък е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "С мълчанието разговарям" (1997), "На върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
След култовата Канела, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че поетите се раждат на сто и умират на една, да възпее вечната тъга по скоти фицджералд. Думите в Зелда винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни тонове есен, които непрекъснато покачват децибелите на тъгата ни. Зелда е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света. Елин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ Св. Климент Охридски, а по-късно специализира режисура в НАТФИЗ. Работил е като ... |
|
Антология - двуезично издание на български и испански език. ... В настоящата антология са избрани стихотворения от периода 1892 - 1938 г., когато в страната се раждат и процъфтяват модернизмът и авангардизмът (понякога наричан "радикален модернизъм"). Като два върха се открояват творчеството на Мануел Гонсалес Прада и това на Сесар Вайехо, но редом с тези автори живеят перуанци, които са сред най-забележителните представители на все още оформящата се латиноамериканска литература. Ранната смърт на мнозина от тях не ги възпира да оставят ярка следа подире си и критиците са необикновено единодушни, когато открояват ... |
|
Фотоилюстрации от световните пустини - Олга Соколовская. ... Изданието се осъществява за осемдесетгодишния юбилей на автора и включва 100 номерирани библиографски екземпляра. "На остров Кондау в Индокитай разговарях с човек, осъден на тригодишна смърт, но спасен с ония събития, които тресяха света през шестдесетте години. Такава присъда се изпълнява от палач и лекар. В първия ден на първата година при осъдения идва палачът и му отсича първото прешленче на палеца на единия крак. След него лекарят, спира кръвотечението, лекува раната. Когато раната зарасне, палачът идва пак и отсича и второто прешленче. Пак лекарят. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Помниш ли, тогава бяхме в планината, ти си бе закичила със цветя косата, Слънцето към залеза вече се отправяше и звезда-вечерница нежно ни задяваше... Нейде над върхарите на тъмните дървета сърпа на Луната светна на небето... Бухал във гората някъде забуха, стреснал тишината, поначало глуха... Още се страхувах аз да те целуна, всеки бор вибрираше нежно като струна, вечерният вятър в стволовете стройни свиреше мелодии от горските усойни... След това в оная запустяла хижа огънят разпален сенките ... |
|
Бяло Бяло. Чисто. Нежно. Като постъпка, като чувство, като дантела на бяла рокля, като бреза, като въздишка, като водолей, като орхидея, като сълза, като лист от непрочетена книга. Такова бяло... чисто бяло, като сняг!" Нася Георгиева ... |
|
Сборникът съдържа кратки, наситени с драматизма на всекидневието, но поднесени с лиризъм, разкази и стихотворения. Авторът има рядката дарба да прониква в уж незначителното и незабележимото и да открива там житейските си истини. "Луната - това анемично Слънце - пребледняла от безсъние - скришом надзърта през услужлив облак. Като се убеди, че я следи, скри се, поласкана, в облака. Не е безразлична към мен - помисли си мъжът - и обнадежден, зачака Слънцето. А Вятърът - влюбен в играта - прогони облака и Слънцето се сля с Луната. И покорена от Слънцето, Луната потърси сянката на Земята..." ... |
|
В историята на полската литературна мисъл името на Болеслав Лешмян е записано и записвано с особен шрифт. Вплитано често в теснотата на изветрели стереотипи, неразбиране и отричане, неведнъж превръщано в жертва на тенденциозни критически, социокултурни и поличитески прочити, това име сякаш продължава да носи клеймото на своята вечна другост и маргиналност. Другост, добро свидетелство за която дават думите на знаменития полски поет и преводач Станислав Баранчак: "Гледан на фона на полската поезия на XX век, Болеслав Лешмян прилича на мълчалив, външно плах, леко странен, но и ненатрапващ никому своето присъствие ... |
|
Авторът на книгата Петър Велчев е достатъчно известен като поет, литературен критик, литературовед, преводач на поезия от испански, руски, немски, френски език. Бил е ръководител на Секция "Сравнително литературознание" в Института за литература при БАН. Чел е лекции по българо-испански литературни отношения в СУ "Св. Климент Охридски". Член на Съюза на писателите и на Международния ПЕН-център, член-учредител на Съюза на преводачите, член на Международната асоциация по компаративистика. Лауреат на множество национални и международни награди и отличия за поезия, литературна критика, стихотворен ... |