Определена за родоначалник на ново течение в изкуството на поезията, формулирано като Философия за смисъла на живота, поетесата ни отвежда в словоохотливия свят на новия си проект, чието начало е тази малка книжка с изживявания на душата. Философията на живота събрана в картичка, която ще подарим на любим човек, за да запази спомен от незабравим миг - това е посланието на новия проект, който е на път да сбъдне уловената, чрез сетивата ни реалност, като изживяване, пренесено в едно ново измерение на изкуството, изваяно от слово и чувствена нежност. Анастезия Господи, защо ме давиш в мрака? Трябва ли ти тази красота? ... |
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
"Поезията на София Георгиева звучи като модерно разказана приказка - в нея живеят всички възможни и невъзможни измерения на любовта, която може да изпита човек днес, без да пести от раните и риска да я има. Сериозна и същевременно запазила детското в себе си, богата на смисъл между редовете, силна на чувствителност и дълбока без усмирителна риза и маски - това е тази книга. Една Зора, която няма да залезе дълго в съзнанието на своите читатели. Една голяма като стойност метафора за сърцето, което въпреки забързания свят наоколо, знае да сграбчва малките моменти. И да им причинява щастие!" Николай Владимиров ... |
|
Рибарю, не питай Рибарю не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Заоглежда ли се с пресъхнало сърце, значи търси своите удобства. Хрилете ѝ не ще да понесат безсолните ти спомени. Рибарю, не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Дави се в гръкляна на есенния ден блокираният ѝ страх. Има ли право на последни три желания? (Ще я спасят ли златните ѝ люспи?) Веселина Башова ... |
|
Едно кафе Само хубавите хора оставят хубави спомени често забравям че е имало такива зад високата ограда пазя се да не влезе някой да ме докосне с нож или устни и да срине любовта дома мен но човек не може да контролира живота и случайността винаги намира пролука да плисне дъжд и усмивки в едно кафе. Таня Николова Таня Николова (1968, Плевен). Автор на стихосбирките Толкоз (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, Еквилибриум (2012), Морз (2016), Непоръчан портрет (2017). Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдид и ... |
|
Девет ключа Измислена идилия във златна клетка. Красива птица със завързани криле. Изтръгнат звук, от песен неподета шепти в старинна чаша, магия за едно сърце. Бушува огън в мраморна камина. Мълчи дворецът със залостени врати. Любов заключена със девет ключа. Все търси процеп, за да отлети. Радостина Дианжело ... |
|
Съдържа спомени, споделени от Ленард Коен. На двадесет и две години Мариане Илен заминава с норвежкия писател Аксел Йенсен за гръцкия остров Хидра. Докато Аксел пише, Мариане се грижи за къщата. Един ден, докато Мариане пазарува в магазина за хранителни стоки, мъж я поканил да седне на масата при него и приятелите му. Той се представя като Ленард Коен, тогава известен канадски поет. Когато непостоянният и експанзивен Аксел изоставя Мариане и новородения им син заради друга жена, Ленард се намесва и двамата започват една нова, нежна любовна връзка. Допълнена с непубликувани по-рано стихотворения, писма и снимки, както и ... |
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
Поезия. ... "Поезия, в която си дават среща и дружелюбно съжителстват всички възможни (и наглед невъзможни) традиции, тенденции, влияния и направления – такова вероятно би трябвало да бъде най-краткото определение за творчеството на съвременния турски поет Джевад Чапан. И още: в клоните на поетическото му дърво гнездят всички видове птици; по листата му шепнат разнопосочни ветрове. Обяснението на тази разноликост и събирателност, традиционност и модерност, разбира се, не е лишена от своите биографични и професионални основания. Както ще се убеди и добронамереният читател, поезията на Чапан не измъчва със сложна и ... |
|
Лилия Йовнова е родена 1999 г. и е още твърде млада, за да се нагърбва с определението "поет", затова предпочита Линдгреновото "нещотърсач". На 15-годишна възраст печели изданието "Малки поетики". Преди дебютната си стихосбирка "Моментът преди порастване" има публикации в множество издания, сред които са "Кръстопът", "Литературен клуб" и "Ах, Мария". Поддържа виртуалната платформа "Неразбирателства". Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време дотогава. "Стихотворенията на Лилия ... |
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |