Вглъбяване във вечните въпроси на битието, бродене из душевните лабиринти на човека, пространствата на неговите мисли и емоции. Философските и психологическите територии се изследват чрез езика. Може ли да бъде изразено неизразимото? Поезията търси отговора чрез богатството своите фигури и чрез жестовете на волево замълчаване и премълчаване. Такива са философските и литературните ориентири за читателите на стихосбирката „Отгласи" от София Филипова и Александра Ивойлова. Използваната поетическа форма е тази на двойки тристишия - първото тристишие съдържа философски въпрос, отнасящ се до вътрешния свят на човека и ... |
|
"В тази поезия са еднакво значими и думите, и мълчанията. Мълчанието е епизод от творческата биография на един безспорен поет. Но то е и онова пространство, което думите са преотстъпили, за да успеем да съзрем удивени всички онези скрити в светлосенчестия тайник на душата ни спомени, болки, опасения и мълчания, до смисъла на които се домогва поетичното слово." Проф. Цочо Бояджиев Модел Жената е полегнала така, че се открива цялото ѝ тяло - с отпусната на хълбока ръка и силует като усмивка в бяло. Полюшне ли се лявата гърда - започват светлини да се прескачат, а дясната потрепне ли едва и я докосват ... |
|
Едва ли има българин, който да не е слушал и да не обича музиката на световно известния състав „Бйело дугме” на Горан Брегович. И вероятно припознава в текстовете на песните му анонимни народни творци. Всъщност думите на голяма част от тях са написани от Душко Трифунович, а поетът Първан Стефанов с прекрасния си превод ги изведе от анонимност в това малко томче, издадено от „ИК Жанет 45” с обич и уважение към напусналия ни по време на работата над книгата голям сръбски поет. ... |
|
"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем. Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е ... |
|
„Ръкописът на книгата „Кислород” (това е работното заглавие на книгата „Аз – кръстопътен” – бел. ред.) съдържа 27 завършени стихотворения! Страстно написани, завършени! Тя трябва да се издаде и да се чете от всички ни. "Аз съм за тази книга! Тя ми харесва. Тя трябва да се издаде. Защото принадлежи на всички ни!” Христо Фотев, 18. IV. 2002 г. „Не съм толкова малък, че да отдам свръхзначение на гореказаното. Но не съм и толкова голям, за да не уважа жеста на една голяма душа. Благодаря.” Пламен Киров, 2003 г. ... |
|
"Книгата "Маара" на Жени Костадинова не е обикновена книга, не е просто сборник със стихотворения и още самото ѝ заглавие подсказва това. Тя е преди всичко духовна книга със своя вътрешна драматургия, книга за пътя на вътрешния човек към своя създател, към бога. Книга за копнежа по истината и светлината, за копнежа по вярата и любовта. "Маара" е метафора на духовната утроба, където е непрогледно тъмно, за да може този вътрешен човек - търсач на екстремни истини - да види себе си, своето истинско лице... Поезията в тази книга е светла, дълбока и истинна. Тя е колкото лична, толкова и ... |
|
Петър Краевски е автор на книги с поезия, сатира и проза. Магистър по английска филология в ПУ "Паисий Хилендарски", доктор хонорис кауза на в. "Пловдивски университет". Лауреат е на литературни и медийни конкурси, сред които Националната награда "Светлоструй" за най-добра стихосбирка ("Сомнамбул") на извънстоличен автор за периода 2006-2008 г., Логото на Националния конкурс за SMS поезия в НДК за 2006 г., първа награда за кратък разказ на сп. "Едно" и др. Носител е на първа награда в Международния медиен конкурс "Сребърна вълна" в Албена за авторското си ... |
|
Като философ и интелектуалец Димитър Зашев сякаш е човек повече на чистото мислене, отколкото на писаното слово, но съзерцателните му стихове събират разбягващите се в днешно време нишки на дълга писмовна традиция. И ако за някои начинът, по който оцеляват тези нишки, може да е старомоден, то за други ще е романтичен. ... |
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
"Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че "знам" е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в "предзнаенето" това "пред" обикновено тихо води към "предразсъдък", а не към познание." "Янус" е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от "познати" текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него - като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус." ... |
|
"За да нахлуеш в света на истинската поезия, не се иска просто талант. Необходима е и капка дързост. Необходима е и капка мъдрост. И тогава става неочаквано лесно да си поет, защото си истински. Може би за някои новата книга на Стоян Владов със стихове да е изненада, но за мен бе съвсем логично да се появи, дори я очаквах по-рано. За да се потопите и усетите заряда на тази изстреляна към небето поетична ракета, е добре да сте прочели и по-ранните книги на Стоян, тези, които са в проза. Защото и там прозата е само привидна, тя е една добра земна кора от ядрото на един роден поет с уникален темперамент и нежна ... |
|
"Юдит е тиха, за да не събуди двата лебеда Стоя пред огледалото което не е това което очаквах от него Иска ми се да говоря без да поглеждам очите търсят път към прозореца Мисля си за двата лебеда виждам ги да спят в реката да ѝ се доверяват както аз на огледалото въпреки болката но тихо защото двата лебеда спят." Владислав Тинчев (1977) е завършил Немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Медии (специалност филм и телевизия) в Хамбургския университет. Издал е стихосбирките: "Сезоните на моята действителност" и "Попадане". Носител е на първа награда в националния ... |