"Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината." Марин Бодаков "Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито ... |
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
Книгата съдържа стихотворения и поеми от Бойко Ламбовски, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата. Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Негови произведения са: "Вестоносец" - стихове (1986), "Ален декаданс" - стихове (1991), "Едварда" - стихове (1992), "Критика на поезията" - стихове (1995), "Господ е началник на караула" - стихове (1999), & ... |
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова, редактор " ... |
|
Илиана Илиева е автор на книгата "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка" (2004) и на стихосбирките "ти, който хакна планетата" (2008), "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни" (2009), "Говорещите руни на реката" (2011) и "Предмети" (2014). Член на българския хайку съюз (БХС) и "Хайку клуб - София". Редактор в Електронно списание "LeterNet" и зам. гл. редактор на списание "Хайку свят". "Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана - компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, ... |
|
Бутикова книга. ... В тази уникална книга са събрани стиховете на Роса Зелената (Ваня Петрова). Светулка В ръчичката скрило светулка, под дърво на въжена люлка с крака до корема присвити и с очички в шепата впити се люлее момченце и пее, а небето над него се смее, че и то, като малко дете, цяла шепа светулки си взе. Из "Сълза от мир" ... |
|
Стихотворения. ... Елена Хидвегиова-Юнг е родена на 29 септември 1970 година в Братислава. Завършила е китайска филология в Университета "Коменски". Работила е в Кабинета по ориенталистика при Словашката академия на науките, а от 1997 година е съдебна преводачка по китайски език. Превежда от старата и модерната декадентска китайска литература. Специализира в Китай, после остава там още няколко години. Сега живее в Братислава с мъжа си и трите си дъщери. Първата ѝ книга стихове "На прасестра ми" излиза през 2006 година. Издала е и стихосбирките "Фаталният мъж" (2008) и "Материа ... |
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
Мнозина забравиха, че Йордан Ефтимов е и поет. От „enfant terrible“ на поезията в началото на 90-те той неусетно се превърна в най-известния рекламист на книги. С настоящата си (пета) стихосбирка Йордан Ефтимов прави нещо съвсем ново: вместо да накара жена си да мълчи, той ú дава до такава степен думата, че не можем да бъдем съвсем сигурни в неговото авторство. В „Жена ми винаги казва“ са включени и сънища – нещо като стихотворения в проза, които също едва ли са на Йордан Ефтимов, защото сънищата никога не са наши. Но дори и да са продиктувани от друг, тези текстове страшно напомнят за онова момче. Обичам този ... |