Книгата е събрала поезия от Достена Ангелова Лаверн. ... За истината Лекотата с която се ражда стихът без любов ме утешава – поезията е всемогъща! казвам си и се надявам да отворя вратата є без усилие да съзерцавам страстта на залеза невъзмутимо да се събуждам да се връщам да заминавам но това което виждам няма ухо нито уста нито очи. Стихът, разбирам, не е метафизична журналистика, свободен е да замълчи: когато го разпитват за истината, уповава се на любовта. Достена Ангелова Лаверн ... |
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
|
Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите. "В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в ... |
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
Християнска лирика. ... "Вечността е знак, че има Бог и хора" е четвъртият поетичен сборник на Вениамин Пеев. В нея той се фокусира върху религиозно-социални теми. Авторът прокарва поетичен мост между миналото и настоящето, като подчертава основната ренесансова идея, възприето в епохата на Реформацията - значимостта на вярващата личност в Божиите очи. Не догмите и традиционните правила очертават ценността на спасението и наследството на Вечността, а любовта към брата и сестрата човек. Много от стиховете илюстрират пророческия и Христов призив: "Милост искам, а не жертва". ... |
|
Мила Ламбовска е психолог по образование. Стиховете в тази книга са плод на дълбокото и гмурване в океаните на съня, в дълбини, където тук-там проблясват отломки от минали животи. С подобни упражнения са се занимавали сюрреалистите и дадаистите, а Робер Деснос се е изхитрял да пише в състояние на автохипноза. Мила върви по техните следи, но към своя собствен свят. Привидна крехкост, копринена мекота, изящен минимализъм в употребата на поетичните средства – това е само първото усещане, което предизвикват у четящия думите в тази малка по обем, но богата на подсъзнателни внушения книга. ... |
|
Ароз е втората книга на София Георгиева, след като през октомври месец миналата година излезе дебютната ѝ стихосбирка - Зора. ... |
|
Анна Саед-Шах е автор на текстове за песни по музика на Давид Тухманов: “В моя дом” (многогодишен хит на София Ротару) или “Балада за ледения дом”, “Посвещение на приятеля”. Някои познават Анна Саед-Шах като майка и съавтор на певицата Раиса Саед-Шах, други – като постоянен автор на “Новая газета”. И все пак главното в нея не са нито песните, нито журналистиката. Вече много години тя пише ярки, изключително оригинални стихове, които при появата им са благословени от поети като Игор Холин, Хенрих Сапгир, Давид Сомойлов. Печатали са ги най-авторитетните списания и винаги доброжелателно са ги приемали слушателите на ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Надежда Кондакова е изтъкната руска поетеса и преводачка. Носител е на почетното звание Поет-лауреат на Русия. Родена е на 17 януари 1949 г. в Оренбург. Завършила е литературния институт "Максим Горки". Публикува свои стихове от 1968 г. Завеждала е отдела за поезия в списание "Октябрь". Превежда поезия от различни славянски езици. Автор е на поетичните книги "День чудесньй", "Дом в чистом поле", "Стрела", "Птица непрелетная". Публикувала е свои работи в списанията "Золотой век", "День и ночь", & ... |
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |