Тъгата - домашен любимец е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR кода, публикуван в изданието."Зад стиховете на Росица Каркальова се крие богатата ѝ душевност, която тя предлага да сподели с читателите. Нейната поезия е наситена с метафорични образи, някои парадоксални, други изненадващи, но винаги хармонично вплетени в до болка откровените ѝ стихотворения." Атанас Сугарев & ... |
|
В книгата ще намерите: предговор от проф. Стоян Каролев; биографична справка за автора; творчество - основни теми, идеи и стилови особености; Димчо Дебелянов в спомените на своите съвременници; фрагменти от българската критика за Димчо Дебелянов; фрагменти от литературни анализи върху творби на Димчо Дебелянов; любопитни факти за автора; избрана библиография за ученика. Книгата отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма и е в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
"Юдит е тиха, за да не събуди двата лебеда Стоя пред огледалото което не е това което очаквах от него Иска ми се да говоря без да поглеждам очите търсят път към прозореца Мисля си за двата лебеда виждам ги да спят в реката да ѝ се доверяват както аз на огледалото въпреки болката но тихо защото двата лебеда спят." Владислав Тинчев (1977) е завършил Немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Медии (специалност филм и телевизия) в Хамбургския университет. Издал е стихосбирките: "Сезоните на моята действителност" и "Попадане". Носител е на първа награда в националния ... |
|
В настоящата книжка са подбрани най-хубавите стихотворения и песни за деца от испанския поет Федерико Гарсия Лорка (1898 - 1936). Със своята игривост, с мелодията, дълбочината и пъстрата си палитра те ще донесат радост не само на малките читатели, а и на всеки младеж, на семейството или на учителя в училище. ... |
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
Когато науката ти е поднесена в стихове, това е майсторлък. А семейството съдържа винаги нещо непремерено. Как ли изглежда в мерената реч? Настройва ни за изненади. "Семейноправна поема" на проф. Огнян Герджиков е нова творческа реалност, вълнуващо предизвикателство в полза на голяма, стойностна кауза - правно утвърждаване и уважение на изконни принципи и ценности, зачитане на семейственост и родство, които българите в своя нелек исторически път са следвали. ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
В новата си книга "Девет бала любов" роденият в Бургас Пейо Пантелеев споделя с читателя важните тези от живота - любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата, прошката... Любовта му към морето, многобройните и многолики негови превъплъщения помагат на поета да представи своите стихове така, че без мелодия, когато се четат, те звучат като песен. В живота си авторът е бил актьор, режисьор, художник, мим, поет, баскетболист, не обича "лесното", приема таланта като даденост, а живота - като безценен подарък. На своите читатели той пожела да изпитат поне... девет бала любов! ... |
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
"С всяка следваща стъпка пътят става все по-здрав под нозете ни. С всяка следваща дума неизменно достигаме до другия, когото търсим цял живот. С всяка следваща среща с другия разбираме все повече себе си. С книгата си Борислава Манова разгръща напълно поетическия си талант, за да сгрее всяка самотна душа и в най-студената зима, оставяйки ѝ най-точните думи, наместо дар." Симеон Аспарухов Сто години зима До днес болиш в мен като стар гнил зъб. Като януарски вятър, свирещ в костите. И в списъка на гостите неканени в съня ми - блудни, низвергнати странници - си пръв. Без заповед. Без пълномощно. ... |
|
"...доколкото познавам нашата и чуждата литература, никой не се е опитвал да направи поезия от науката - да извлече образи и чувства от най-абстрактните нейни понятия, които също така дълбоко вълнуват, трогват, навеждат на размисъл, както тия в класическата поезия. Трябва да заявим, че точно в това се състои новаторството и приносния характер на стиховете на Православа (Румяна Лазарова)! И нещо друго - много по-важно, като истинско изкуство, стиховете обсебват и ума, и сърцето на читателя и го повеждат по пътя на нравственото и религиозно съвършенство - по пътя към Бога..." Любен Лазаров ... |