"Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки. Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
Чувствай ме - едно литературно бижу с нови мотивиращи и вдъхновяващи текстове. "С тази книга Силвия подарява любов - чиста, фина, жива, истинска. Почувствате ли красотата на сърцата си, ще можете да чувствате красотата във всяко друго сърце. Наслаждавайте ѝ се. Светът е просто ваше отражение и винаги връща към вас онова, което вие давате на себе си.""Обичам книгите на Силвия! Винаги ми дават отговори, на въпросите блуждаещи в главата ми. В моменти на спадове и ментални дупки, това е най-добрият лек за душата ми.""Една малка книжка с голям смисъл. Една книжка олицетворение на човешкото сърце. ... |
|
|
Понякога се питам Дали съществувам Или така съм втренчена В света Промъкнал се в мен Че очите ми Са само тунели Към себе си Откъдето Няма връщане. * Срещнах един човек усмихнахме се любезно И Харесахме Силно Толкова силно След дълго колебание Защото знаем Какво това Означава Си разменихме шапките После В знак Че знаем Какво това означава На пръсти Си тръгнахме Незабелязано За да не се наскърбим На сбогуване ... |
|
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
"Безвремие е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в Безвремие. Цвета Тодорова "Чувствената поезия на Цвета докосва интелигентно струните на светоусещането ни. По този начин думите ѝ докосват сърцето ни нежно и топло." Майка ми "Толкова много си приличаме с теб, Цвета! Стиховете ти едновременно ме успокояват, дават ми храна за размисъл и ме зареждат с нови сили. И ме правят горд баща." Баща ми "Стиховете на Цвета ви ... |
|
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
|
Превод и коментар: Крум Ацев. От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку. ... Песен за белите облаци Бели облаци в небето – от хълмове, от върхове сами извират. Истината – вечна и далечна – е сред планините и реките. Безсмъртието в себе си открий – един ден пак тук ще се видим. Шестстишието се среща в един текст, чийто запис с дребни знаци върху бамбукови дъсчици бил открит през 281 г. при отваряне на гробница от началото на III в. пр. н. е. Запазеният днес препис под заглавие "Животопис на Сина на небето Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) проследява странстванията на един от древнокитайските владетели - ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
|
|
"Тясна пътека през душата и света на Димитър Анакиев е една наистина стойностна творба - красива като литература, честна като гражданска позиция и много информативна като фактология, но може би най-важното, най-ценното - с един уникален дух, който доближава читателя да автентичната японска естетика, философия и до онова, неуловимото, което прави Япония именно Япония, но ѝ дава и ново, съвременно и общочовешко лице." Габриела Цанева "За Димитър Анакиев хайку е съдба." Димитър Стефанов ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177178
