"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
"Атанас Капралов е поет по призвание, чиято многозначна образност и стилистика са ярки и въздействащи. Те покоряват и разтърсват, карат ни да се освестим. Да познаем себе си и света. Да се покаем за своите и за чуждите грехове и да се пречистим на прага на вселенския взрив, който предстои и на който сме обречени по рождение." Йордан Нанчев Поетът Атанас Капралов е роден през 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, уредник в дом музей "Пеньо Пенев", общински съветник и председател на ... |
|
Кирил Аврамов е худжник по призвание, но излага произведенията си за първи едва на 74 годишна възраст. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Десетилетия работи в сферата на културата. Член на СБП, автор на стихосбирки, той се занимава и с изобразително изкуство. По-системно започва да рисува през последните години, когато оформя собствена стилистика. "Един човек върху земята да остане той пак за любовта ще пее." Кирил Аврамов ... |
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
Отвратителна София! Ноемврийски мъгли. И да искахме повече, пак не бихме могли. Една цяла вселена е изчезнала. Не! Тя е просто смалена до едно кафене. Вънка времето в локвите се стопило на мрак. И останало колкото да ти стисна ръка. И това е животът ми – две студени ръце. Всичко друго е опити да не мисля за теб... ... |
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
|
Докато смисълът си ти е дебютната стихосбирка на Женя Кънева, посветена на баща ѝ. В нея с събрани много откровени, силни и емоционални стихове."Човек става силен не заради това, което е преживял, а заради това как го преживява. Бъдете силни!" Женя Кънева Женя от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните мрежи. За много кратко време достига до почитателите на поезията и прави впечатление на издателство Musagena. ... |
|
Дебютната книга на Даниел Колев Мечти отвъд океана е своеобразен израз на утопичната представа за любовта, пречупена през призмата на постмодернистичния човек, неразбран и неудовлетворен от заобикалящата го действителност. Липсата на споделеност го кара да мечтае отвъд пределите на установеното и познатото. Свободно плаващ в необятните дълбини на собствения си океан от чувства, той търси и намира отговорите. Даниел Колев е едно момче, което е израснало по стадионите с топка в крака, но намира страстта си в писането след повратен момент в живота му. Наранен от любовта, морето му помага да излее чувствата и емоциите си, ... |
|
От тук до края на сърцето е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова. Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ. ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Съставител Калин Михайлов. Българска християнска лирика. ... "Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва. Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко ... |
|
"Любов от пръв прочит Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |