"Поезията на София Георгиева звучи като модерно разказана приказка - в нея живеят всички възможни и невъзможни измерения на любовта, която може да изпита човек днес, без да пести от раните и риска да я има. Сериозна и същевременно запазила детското в себе си, богата на смисъл между редовете, силна на чувствителност и дълбока без усмирителна риза и маски - това е тази книга. Една Зора, която няма да залезе дълго в съзнанието на своите читатели. Една голяма като стойност метафора за сърцето, което въпреки забързания свят наоколо, знае да сграбчва малките моменти. И да им причинява щастие!" Николай Владимиров ... |
|
Стихове и разкази ... Любовно вино Тежат годините като червено вино, изпито късно вечерта пропити с миризми отминали и с болка и с горчивина но ето, идваш отдалече и пием вино късно вечерта и няма я тъгата вече и се завръща младостта прегръдката ти ме стопява стопява и гнева на гордостта целувам устните ти до забрава и пием вино късно вечерта. ... |
|
"Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи а един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В Сърце и липи метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното - на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. ... |
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
Колекционерско издание. ... Вечните книги на България е колекционерска поредица от 101 книги. В нея са събрани най-знаковите произведения на българската литература. Освен тях са представени и малко известни, но изключително стойностни творби. Колекцията обхваща периода от ранните писмени паметници на IX век до утвърдени автори на съвремието. Подборът на произведенията е поверен на взискателен редакционен съвет от светила в българската литература, наука и изкуствознание. Най-светлата епоха - Ренесансът - даде на човечеството и на цивилизацията не само най-могъщите идеи, но и най-великите личности и творци: Данте, ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
"Заглавието на тази стихосбирка е толкова категорично завършено, колкото е и тя самата като поезия. Позволявам си да го твърдя като дългогодишен редактор, чиито наблюдения върху поезията ни датират от няколко десетилетия насам. Няма да скрия резервите си към освободените от всякакви формални и съдържателни белези стихосбирки на прохождащи поети, публикувани през последните години. Сред тях е трудно да откриеш или просто да запаметиш нечие ново име или заглавие. И ако все пак това се случи, най-често е само заради ефектен жест и находка в отделни стихотворения и рядко заради цялостно художествено присъствие на книгата. ... |
|
"Милост към езика" е надсловът на малкото на брой, но изключително стойностни стихотворения във втората книга на Боряна Кацарска. Вярвам, че появата ѝ няма да остане незабелязана от ценителите на високата поезия! Боряна Кацарска има памет за езика на предците си (биологични или литературни), но и когато се обръща към стиховете на други автори, с които усеща "родство по избор", нейните стихове говорят на свой език и с особено внимание към поетическата форма." Иван Цанев ... |
|
"Сладкото от смокини -"само за сватби и погребения"свалям венеца страшна ли е смъртта? ах, какви хубави стихове има за нея няма вече кибритени клечки речникът по унгарски е ненужен отново вали ще закача жълтия балон на полилея защото няма слънце..." Поли Муканова ... |
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
"Всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал и душата на тези, които я четат, преживяват и мечтаят над нея." Карлос Сафон Преди бях езеро Преди бях езеро. Сега съм огледало. Сребърно и истинско. Безпристрастно. Надвесваш се над мен и търсиш същността, която нямаш. сълзите ти ме давят. Нищо не помага. Не ме мрази. Не хвърляй камъни по мен. Не съм жестоко, само честно. Преди бях езеро. Сега съм твое вярно отражение. Лилия Димитрова ... |