"През 2013 г. се навършиха 820 години от смъртта на Фан Чън-да (1126-1193) – един от най-прочутите поети в средновековен Китай. Фан Чън-да успява да издържи държавните изпити и през 1154 г. получава висшата чиновническа степен "дзиншъ", която му дава възможност да заема през следващите 30 години високи държавни постове в империята. От тематично разнообразната му поезия най-популярен е сборникът с шейсет четиристишия, обект на настоящия превод, в който с много любов и симпатия, на места шеговито, той описва живота, труда и обичаите на селяните през четирите годишни времена. В същото време, поетът не крие ... |
|
"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."Марин Бодаков "Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха, която приласкава спомена за детството, както и този за смъртта, с отворени очи, която преборва скръбта с мълчание, после с глас, накрая със стихове, която интегрира загубите като храна, която горчи, но без която ще се задавиш от глад..."Емануил А. Видински ... |
|
Стихотворения ... Първи сняг Студени сме към зимата. Снегът е бедността на Бога. Но пак замръзваме пред първи сняг. И подозренията ми към лятото кристализират - нечовешка е природата му - чудовищното изобилие на красота! Как лесно всяко изобилие превръща ни в чудовища... Дори и само затова, че сме бозайници - деца на оня първи сняг, превърнал динозаврите във въглища. ... |
|
Димитър Мавров е сред новите имена в българската поезия. За себе си казва, че е циничен хлапак и старец воин, намиращ вдъхновение навсякъде. С течение на годините писането се превръща в начин да изразява стихията в душата си - онази сила, скрила се под черните му криле. А дали е благословия, или проклятие - отговорът е във вашите ръце. ... |
|
"Черна книга на застрашените видове" е тематична книга на поета Владимир Левчев, илюстрирана с гравюри на Стоимен Стоилов. Много от застрашените видове на Левчев са се появявали за първи път на английски в две от неговите стихосбирки, издадени в САЩ. Най-новата от тях, "The Refugee" ("Невъзвръщенец") ще бъде също представена. Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура" (1982-1989), издател на забраненото преди 10 ноември ... |
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда "Перото" за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи - 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Оптимизъм Не се ... |
|
Йордан Динев е автор на четири книги, предимно на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "За пясъка и хората" е негов дебют в художествената литература, обединяващ три поеми, писани в края на 2016 г. и началото на 2017 г. Те получиха висока оценка от познавачи и ценители, и вярваме, че истински ще докоснат всички читатели. ... |
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
"Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае. Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях. Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се ... |