"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
Специална поредица - "Най-доброто от високата българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдания и ще пребъде в третото хилядолетие. Томът "Почакай, Слънце" предлага избрани творби от творчеството на една от най-талантливите ни поетеси - Дора Габе. В изповедно-поетичен стил творбите ѝ долавят не само лиричните отстъпления, а и учестения пулс на гражданското вълнение. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от ... |
|
"Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d'Histoire Potentielle - разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo." Яна Букова ... |
|
За първи път жените вдъхновителки на поета излизат от сянката на забравата. ... Вижте най-малко познатата и съкровена страна от личността на гениалния български поет в книгата "Христо Ботев: До моето първо либе", издание на "Персей". Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева - като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия. ... |
|
Оформлението е дело на Кънчо Кънев, постарал се заедно с удоволствието да държим в ръцете си първата книга-мистификация в нашата литература, да усетим и духа на онова класическо време, което я е родило. Когато намиращият се в Париж заради смъртта на любимата му Мина Пейо Яворов получава антологията, той не успява да сдържи емоцията си въпреки покрусата, която владее духа му: "Гледам На острова... и изпитвам чувството за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме тласка да се кача на Айфел и да я покажа от там на цяла Европа." Все ... |
|
Двуезично издание на български и испански език. ... С "Магистрала номер две" Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време. Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата, напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, ... |
|
"Книгата с лирически фрагменти "Дневник на страха" от удивителния майстор на пластическите метафори Николай Майсторов е своеобразна поема за резигнацията, съмнението, безжалостното себевглеждане и самоанализа, които отделят мислещото от безсловесното същество. Именно за това според автора най-важната задача пред посветената душа е да се освободи от страха и от страстите, които ѝ пречат да проумее върховното предназначение на Пътя." Иван Гранитски Николай Майсторов е роден през 1943. Завършва живопис в Художествената академия през 1969, при проф. Ненко Балкански. Първата му изложба е през 1979. ... |
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |
|
Докато листата бавно се отронват и прошепват спомена за отминалото лято, Явор Янесовски се завръща на литературната сцена със стихосбирката Сънуван шепот. След успеха на дебютната му книга Чакани вселени и последвалата я Името на прелестта младият поет представя своите най-съкровени стихове, описващи пътя към Нея - момичето с незабравени очи. Изданието излиза с красивите картини на художничката Павлина Тодорова, нарисувани специално, за да пресъздадат нежния поетичен свят. Поетична утеха Не ми се обади, изобщо не дойде, но спокойно - аз напълно те разбирам, останал сам, като мъничко дете, ранени птици в скута си ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Ламар е един от най-непосредствените и отзивчиви лирици, които съвременната ни поезия познава. Всяка вещ, до която се докосва любвеобилният му поглед се превръща в поезия. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост ... |
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
Със сложната и многопластова метафора за сълзата в окото на сянката Николай Майсторов сякаш иска да ни каже, че Демиургът е създал вселената като във всичко е вложил единството на противоположностите - животът, който се превъплъщава в смърт и смъртта, от която се възражда живота, болката, с която е бременна радостта и радостта, която преминава в болка, когато разбере, че е самодостатъчна и безгранична. ... |