"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
|
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 - 1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина. ... Определен от критиците като "жив класик в литературата ни" с ореол на "легендарна личност", поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоционално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за ... |
|
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
|
"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
|
"Едно парче от гърдите лети с птиците. Понякога е само вятър. Друг път черното телце на мравката го мами в твърдата си решимост да построи къща. Понякога среща друго небе и цветовете им се прегръщат в красива мъглявина – сякаш стъпки от танц близо и надалече. Или пък израства градина. Случва се в тази градина никой да не скърби. Може да е благословията." Екатерина Григорова ... |
|
|
Стихотворения ... Първи сняг Студени сме към зимата. Снегът е бедността на Бога. Но пак замръзваме пред първи сняг. И подозренията ми към лятото кристализират - нечовешка е природата му - чудовищното изобилие на красота! Как лесно всяко изобилие превръща ни в чудовища... Дори и само затова, че сме бозайници - деца на оня първи сняг, превърнал динозаврите във въглища. ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
|
Поезия. ... "Поезия, в която си дават среща и дружелюбно съжителстват всички възможни (и наглед невъзможни) традиции, тенденции, влияния и направления – такова вероятно би трябвало да бъде най-краткото определение за творчеството на съвременния турски поет Джевад Чапан. И още: в клоните на поетическото му дърво гнездят всички видове птици; по листата му шепнат разнопосочни ветрове. Обяснението на тази разноликост и събирателност, традиционност и модерност, разбира се, не е лишена от своите биографични и професионални основания. Както ще се убеди и добронамереният читател, поезията на Чапан не измъчва със сложна и ... |
|
|
Вениамин Пеев е познат на българската аудитория с книгите си по богословие, философия и история, които го открояват като задълбочен и сериозен изследовател на всяка тема, с която се захваща. Той не обича да изсмуква написаното от пръстите си, а го подплатява с факти, в чиято сигурност е убеден. В нашето "клисаво" време (както го определя един съвременен писател) д-р Вениамин Пеев е сред малцината, които се стремят да стоят честно и безкомпромисно като автори зад позициите, които заемат - не само чрез солидарността на използваните аргументи, но и с цялата си личност. ... |
|
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
