"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева. Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."Марин Бодаков "Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха, която приласкава спомена за детството, както и този за смъртта, с отворени очи, която преборва скръбта с мълчание, после с глас, накрая със стихове, която интегрира загубите като храна, която горчи, но без която ще се задавиш от глад..."Емануил А. Видински ... |
|
В тази книга ценителите на лиричното слово ще открият изключителна поезия, която гледа на света иронично, социално и екзистенциално. Зафирова е един от малкото ни съвременни поети, които знаят как да съчетаят в едно големия свят и малкото село, света отвън и света вътре, митологиите, притчите и реалността и да накара всичко това да резонира у читателя. ... |
|
"Лето Господне" е сборник, който ще бъде издаден в четири части. Едно издание, което ще ви впечатли веднага щом го отворите. Отец Димитър е упражнявал доста плодотворна писателска дейност. Той бил надарен като своя брат, писателя Константин Петканов. Малко от това, което е писал - в проза и поезия, е било издадено през годините под псевдонима Димитър Тополин. Пише както проза (разкази, спомени, свидетелства), така и поезия - поеми, оди, сонети. Най-голямата му творба, "Лето Господне" (отклик на автора върху Жития на светиите и големите християнски празници), е поетичен алманах за всички дни на ... |
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
Избрани стихотворения от Цанко Серафимов. ... Спомени Натрупаха се цели планини и хоризонтът идва все по-близо - души ме тази близост. Светлина ми трябва и живот без злоба, низост... Но за каквото и да си помисля, нахлуват ветрове студени, зли... Затуй не искам вече да прелиствам годините - че споменът боли... Мигът е бременен със минало. Върти се шареното колело. Цанко Серафимов ... |
|
"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
„Ръкописът на книгата „Кислород” (това е работното заглавие на книгата „Аз – кръстопътен” – бел. ред.) съдържа 27 завършени стихотворения! Страстно написани, завършени! Тя трябва да се издаде и да се чете от всички ни. "Аз съм за тази книга! Тя ми харесва. Тя трябва да се издаде. Защото принадлежи на всички ни!” Христо Фотев, 18. IV. 2002 г. „Не съм толкова малък, че да отдам свръхзначение на гореказаното. Но не съм и толкова голям, за да не уважа жеста на една голяма душа. Благодаря.” Пламен Киров, 2003 г. ... |
|
Книгата има две лица и е двуезично издание - на български и немски език. ... Приземяване Няма вече илюзии мислите ми са постни като постна манджа гълтам и съм сита за кратко после пак гълтам оздравявам и провиждам времето минава нямам минало това съм аз момичето което гони вятъра защото бяга щастието го дърпа за полата но то пак бяга ще спра ще се обърна нека падна да усетя земята тя е дъхава и топла нека ме погалят тревите горе е студено синева самотна без ръце и устни гробище за звезди. Къде са дърветата и цветята, страшното море? Пускам си телевизора! И теб пускам ветре да си вървиш всяка истинска жена си има мъж ... |
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |