Книгата Прегръща те сова е сборник с разкази и стихотворения, предназначен да разпръсне, изтанцува и преразпредели тъга и гняв, да намери красивото, което може да крепи жени, които търсят нови пътища към истината. В заблудата на материята истините са различни в различните очи, но всъщност истината е една - на Бога. Никакви отговори няма в книгата, а само търсачество на истини. Любовта е път, истините са пътища, осъзнатостта е път. Да може да различиш какво причиняваш на себе си и защо, какво причиняваш на другите и защо - може би това е мъдрост. Да се избяга от емоциите и страстите, защото те са причинени от материята, е ... |
|
"Всеки един от нас, който сам гради устоите на живота си, един ден неминуемо получава наградата... и докато четеш тези редове, може би в някой миг, в един образ ще откриеш и частица от себе си, защото понякога в живота, всички си приличаме. В един или друг момент, просто сме почувствали едно и също с теб... Едни стихове съм преживяла, други - не, но във всичко съм вложила късче от моята душевност. бих искала всички ние, хората по света, да станем още по-добри, по-чисти и по-светли. Да обичаме и да бъдем обичани!!! Приятно четене!" Силвия Венчиславова Вълчева ... |
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
"Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно - изцяло чистота. Да, това е точната дума - чистота. Но днес това звучи като "бяла врана". Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усещам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А "Покрив (и други основания)" е най-прекрасната му книга..." Екатерина Йосифова ... |
|
"Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или "възрастни" стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист... Велизар Николов знаеше, че е голям - и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. "Тишина", а през последните три години да живее напълно ... |
|
"Поезията на Георги Николов е пълна с имена. Потъвайки в нея, читателят се сблъсква очи в очи с тях - от Юда и Христос до Едип и Рембо. За всеки от нас тези имена значат нещо, но чрез тази поезия те заживяват от плът и кръв, населяват ни и остават дълго след последната страница. Това е книга, пълна с музика - блусът на тъгата и блусът на радостта въпреки тъгата. Между редовете живеят жените на Лотрек, недостижими и в същото време реални като живота и смъртта. Ще нарека тази книга вкусна, защото е пълна с образи и спомени, защото действа директно на осезанието, а след такава атака няма как някой да остане ... |
|
Мила Ламбовска е психолог по образование. Стиховете в тази книга са плод на дълбокото и гмурване в океаните на съня, в дълбини, където тук-там проблясват отломки от минали животи. С подобни упражнения са се занимавали сюрреалистите и дадаистите, а Робер Деснос се е изхитрял да пише в състояние на автохипноза. Мила върви по техните следи, но към своя собствен свят. Привидна крехкост, копринена мекота, изящен минимализъм в употребата на поетичните средства – това е само първото усещане, което предизвикват у четящия думите в тази малка по обем, но богата на подсъзнателни внушения книга. ... |
|
Поетичната книга Жените след Ева представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната."Жените след Ева е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на ... |
|
Потопи се в магията на думите. В различните светове, сътворени от поезия, пулсираща в ритъма на сърцето, и разкази, преливащи от знаци, от смисли, метафори, преплитащо в себе си фантастичното и реалното. Завладяващо пътешествие - в книга, побрала в себе си емоциите на човешкия живот и мъдростта на уроците, които ни дава."И най-важното, на което ни учи е - че всеки сам избира кой да бъде, какъв да бъде и какво да даде... на света!" Дияна Никова ... |
|
"Мрачно-хубава книга е написал Александър Байтошев. Поезия, оголена до самия кокал на живота, до въглена и въжето на болката, до черно-бялата ѝ графика. Смело и силно в страданието си писане." Георги Господинов ... |