Лирика. За вас, деца. Гатанки. ... "Моят дом, със спомени богат, чрез децата си ще бъде вечно млад." Из книгата ... |
|
"По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно - да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало... Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза - повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите "Записки под възглавката"), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток." Венелина Петкова "Какво ли не са побрали страниците на тази книга! Начала и морета, минало и настояще, падащи и летящи неща, луна и любов, ... |
|
Втората книга на известния поет и преводач Найден Вълчев съдържа спомени за неговите срещи - реални или задочни - с велики имена в литературата: Александър Пушкин Адам Мицкевич Александър Твардовски М. Ю. Лермонтов Низами Омар Хайям Това са творчески срещи на преводача с техните стихове, част от които поместени в книгата. ... |
|
Линда Мария Барос е родена през 1981г. в Румъния. Научава азбуката в крайните квартали на Букурещ. Доктор по литература в Сорбоната. Живее в Париж. Автор е на пет поетични книги, три от тях написани на френски език и публикувани във Франция, за които получава Наградата за Призвание през 2004 и Наградата Аполинер през 2007 - едно от най-важните френски отличия за поезия. Публикувала е две театрални пиеси, две литературнокритически студии и тридесет преводни книги. Има зелени коси и носи сребърен животински нокът на дясната си ръка. На 26 годишна възраст присъства в румънските учебници по литература. На 29 годишна възраст ... |
|
Как да живеем в празнините между ранените сърца? Как да съблечем белезите от поруганото доверие? Как да изречем невъзможността за щастие, невъзможността за любов? Изящна, деликатна и чувствена, лириката на Оля Обрейкова прави дисекция на женската душа, следвайки контурите на някои от големите поетически теми на нашето съвремие: отказаното общуване, емоционалната дистанция, екзистенциалното разочарование, отстояването на женската идентичност в един свят, лишен от романтика, в който "щастие" е мръсна дума. Великолепните илюстрации на Кристина Ценова подчертават силния поетически глас на Оля Обрейкова и превръщат & ... |
|
Третата стихосбирка на живеещия в Пазарджик поет е тревожна равносметка на нашето съвремие, поднесена честно, обединила в едно болка, гняв и нежност. Авторът имат богата житейска биография, носител е на национални награди за поезия, негови стихотворения са включвани в наши и чужди сборници с поезия. ... |
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална ... |
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
"Роман Кисьов е поет с изтънчено усещане за мяра. Мотивите в неговите картини и стихове са хармонично преплетени. Самият Кисьов е изключителен познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което е и видно от неговите стихове. Кисьов е, преди всичко, роден поет. Той е също така поет, който се стреми към лаконичност на изказа, стреми се към поетическия идеал – с малко да се каже много... Леснодостъпна, а същевременно дълбока, мисловна и преживяна, поетиката на Роман Кисьов със сигурност няма да остави равнодушни истинските любители на поезията." Жарко Миленич & ... |
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |