Стихове ... Анжела Димчева-Томова е родена в София през 1963 г. Започнала да публикува още като ученичка през 1980 г., тя се изявява в различни жанрове, като има около 150 публикации ( поезия, литературна критика, сатира, преводи). През 1989 г. излиза дебютната ѝ книга "Предспомен", а през 1996 г. - втората - "Температура на духа". "Сезони на душата" е третата ѝ самостоятелна стихосбирка. В момента работи като редактор във вестник "Словото днес". Член е на Съюза на българските писатели. "Дърво без корен е като любов без двама. Залязва болката, но раната е кратер... ... |
|
|
Любовна лирика. ... "Навлязла тихо в храма на съвременната поезия и наблюдаваща сякаш отстрани живота във всичките негови измерения, Мария Романова само с един щрих може да отрази най-нежното трептене на сърдечните струни. Нейните стихове се възприемат без никакъв скептицизъм, а такива, каквито са се подредили върху листа. Авторката не предявява вече така често срещаните претенции за модерна поезия, защото чувствата, които я вълнуват - любовта, приятелството, вярата в доброто и в човека, никога не излизат от мода. За тях се пише с перо от ангел." Маргарита Петкова ... |
|
|
Радостина Колева е сред запомнящите се имена в младата българска поезия и музика. Като изпълнител е печелила много награди във фестивали и конкурси като "Откритие" и "Славянски базар". Пяла е рамо до рамо със звезди като Руслана, Филип Киркоров, Рафаел... Писала е текстове за известни български изпълнители. ... |
|
|
"Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете ѝ са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват. Не бих ги определил с клишето "тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси" - защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия. Поезията на Данка се чете и възприема бавно, на глътки. Не препускайте през тази книжка. Обхождайте я както се обхожда подножието на връх - внимателно, будно и умно - защото онази тясна и единствена пътека нагоре е скрита между редовете и ... |
|
|
"От оградения парцел на поетичния предел изпращам ти ветрец и нега, и светлина и юлска жега, мечти предишни, мента с лед, смокиня сочна, нов куплет и вечносиньо море, което ще ни прибере." Сергей Бояджиев (1952) е роден в София. Завършва френска гимназия и медицина. Известно време преподава психиатрия в Медицинска академия - София, а после заминава за Етиопия, където организира медицинска помощ, пътува с Червения кръст до бедстващи райони. Дълги години работи като консултант-психиатър в Англия. Пише стихове и разкази. Автор е на стихосбирката "В градината на Омар Хаям" (1993). ... |
|
|
"Уважаеми читатели, роден съм в с. Широково, обл. Русенска, разположено по поречието на река Черни Лом, изобилстващо с природни красоти и хора с широко сърце и душа. Като студент в трети курс на Висшия минно-геоложки институт през 1974 година станах неволен свидетел и участник в един трагичен инцидент, когато бяха убити 8 студенти и още толкова ранени. Аз съм един от ранените. След този кървав инцидент, когато известно време бях от другата страна на бариерата на живота - без пулс и кръвно налягане в Института за бърза медицинска помощ "Пирогов" - видях и разбрах кои неща в живота са важни и имат стойност за ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
"Здравейте, професор Д., Преди две години, малко след смъртта на майка ми, ви написах писмо, което вие прочетохте веднага, на следващия ден, след като ви го изпратих. Това беше голяма изненада за мен. Очаквах в най-добрия случай да се обади някоя секретарка, която да ме уведоми за нещо от типа на входящ номер, колкото да може да се тупа топката, докато се успокоя. Вместо това вие ми отделихте време за един достатъчно дълъг и сърдечен телефонен разговор. Искам да започна писмото си с благодарност за това! В този разговор останах с впечатлението, че приемате писмото ми като жалба в призив да бъдат наказани ваши ... |
|
|
Поезията на Пламен Антов е била винаги наситена откъм образи, мисловни провокации и постмодерни препратки. В тази книга обаче, авторът много повече набляга на непосредствените преживявания от политическото и природата, от божественото и езика. Те са представени като противоположни категории, но с една неустойчивост в езика като литературност, с неговата междина между всекидневното, злободневното и висшето. Езикът е арбитър и в този случай може да се причисли към едното или другото в зависимост от неговата позиция. Той е атрибут на Бога или на мамона. "Ловецо, лесно е да убиеш вълка в гората. Убий вълка, в себе си!& ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172
