"Един блестящо проведен конкурс заслужава своята логична и красива кулминация; и това не е церемонията по раздаването на наградите. Защото една церемония проблясва и помръква, остава само следата в паметите на присъствалите. Истинската кулминация е тази, която е пред вас - книгата, събрала всички номинирани текстове. А текстовете, пристигнали, за да участват в конкурса, посветен на големия странджански поет Янаки Петров, бяха над хиляда. Това подсказва, че подбраните и номинирани двайсет са резултат на много стриктна и мащабна селекция - а тя е гаранция за много високото им качество. Тези двайсет може и да не са ... |
|
Утрините тихи са моят кръст и моето човешко разпятие. Пред тях коленича пръв и се кълна в съзаклятие. ... |
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
|
"Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото. Думите ѝ раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа - "тъжни бесни зли". Като това около нас, като това вътре в нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют - действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: "сега да видим дали ми се живее". Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата." Силвия ... |
|
И ако някога се случи непонятното - не се чуди! - ти просто си умрял. Когато нямаш нищо, все едно, че имаш всичко, но е забравено във старото сако. А него все едно си подарил на просещия циганин. А той за жалост (или пък за щастие) е отпътувал в неизвестно направление. Така че всякакво издирване е безнадеждно и твоята разсеяност е непонятна. Не се чуди! - ти просто си умрял. Умрял си в дългия му скитнически път. Умрял си в неговата радост, когато, бъркайки си в джоба, той е напипал следата бегла на ръката ти. Не се учудвай! Смъртта не е по-страшна от умирането. ... |
|
Когато вземеш в ръцете си, драги читателю, тази изящна книжка и прочетеш върху корицата името на нейната авторка, ти едва ли ще се спреш единствено върху стиховете ѝ. Защото това име е Джуни Александрова и то мигом ще подгони мисълта ти по-далеч от строго подредените страници на книжното тяло... Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Антология - двуезично издание на български и испански език. ... В настоящата антология са избрани стихотворения от периода 1892 - 1938 г., когато в страната се раждат и процъфтяват модернизмът и авангардизмът (понякога наричан "радикален модернизъм"). Като два върха се открояват творчеството на Мануел Гонсалес Прада и това на Сесар Вайехо, но редом с тези автори живеят перуанци, които са сред най-забележителните представители на все още оформящата се латиноамериканска литература. Ранната смърт на мнозина от тях не ги възпира да оставят ярка следа подире си и критиците са необикновено единодушни, когато открояват ... |
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
Дебютната стихосбирка "Звездица" включва творби от няколко десетилетия, което определя широкия ѝ тематичен обхват и многообразието в поетическата стилистика на авторката. Стиховете ѝ разкриват един завладяващ емоционален свят, носят мъдрия отпечатък на времето, белязани са от неизменното присъствие на родното. ... |
|
"Стихосбирката Съновидения на Радослав Раяновски потапя читателя в света на обичащия човек. Той търси себе си в любовта. Любов е неговият всемир. Лирическите миниатюри изграждат мигове дотолкова прекрасни, сякаш не принадлежат на реалността, затова са отведени в пространството на съня. Ефирни, лишени от материалност, но притежаващи силата да възвисят духа, да го устремят в полет. Движението между сън и реалност не поражда напрежение, по-скоро отвежда към мечта или смирение. Сънят е спасение за душата, жадуваща истинност и красота. Незримото може да бъде уловено в съня. Такъв дар ни предлагат стиховете от Съновидения.& ... |
|
(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
"Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина. Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия. Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра. С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се ... |