Двуезично издание на български и немски език. ... Няма място Не, няма да оставя (само) съжалението отвътре да ме разяде, да подкопае то стените крепостни отдолу, мини да постави в градината, хлада вечерен в жега да превърне, а жегата несносна, нетърпима да направи - нека другаде злодейства то, ако му дадат, при мене няма място! Калин Михайлов Калин Михайлов е преподавател по западноевропейска и антична литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Поет и есеист, той е автор на повече от десет книги, сред които стихосбирки и литературоведски изследвания, есета, кратък фентъзи роман и поетична книга за ... |
|
Лирика ... "Винаги напрегнато душевно състояние, а ако е покой (рядко), той е дълбинен. Нищо изкуствено, никаква поза - винаги пределна искреност. Душата на автора тръпне, а стихът е плътен, диша леко и свободно и е безупречен като форма. И чувствата ги предавате лаконично, чрез малки детайли, понякога второстепенни, третостепенни, дори чрез губещи се намеци; нищо пряко и грубо, както много автори днеска правят, напирайки всичко да назоват. Стихотворенията винаги са кратки (колко е хубаво това!), а в тях мисълта, чувството, образът са завършени, пък и казаното е афористично. Няма и никаква преднамерена гонитба на ... |
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" Димитър Петканов ... |
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов" ... Ще се срещнете с творбите на поети, писатели, преводачи, музиканти. Прозирни, излъчваща светла тишина са литературните изкази на авторите в настоящия алманах. В "тиходумията" драматичните събития, места и светове не са бездна, а горчива лодка, подвластна на вятъра, меандрите на загубата и изтръгнатите родословия са помирението с божественото или неговата липса. Слогът надвива безбожието на звездите, класическата ритмизирана фраза опитомява стихиите и не ги допуска до пробойните ни бита. В сборникът са включени творби на: Аспарух Петров ... |
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове. В предговора си към тази антология Любомир Левчев с основание отбелязва артистичната елегантност, с която Иван Матанов се освобождава от излишните думи – най-големия враг на поезията. Затова повечето от творбите му приличат на придихание. “Каква лека стъпка има ритъмът на неговото чувство”, пише Левчев. “Всред това досадно пазарище от вторична литература ( ... |
|
"Преподавател, филолог, поетеса и журналист на свободна практика, която днес живее и работи в Германия - Хамбург. Нейни стихове са отличени на национални литературни конкурси, превеждани са на френски, турски и езици. През 2018 г. клубът на българските жени и българските семейства в Хамбург, заедно с Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) към Министерски съвет на Република България, присъждат на Христина Въчева голямата награда за високо художествено авторско майсторство в раздел Поезия, любовна лирика - Светлината на любовта и за поезия с обществено значение Българийо и Моите Родопи. През 2018 - 2019 г. ... |
|
Меланхолик е дневникът на Толга Тахсинов, написан през времето, в което често е попадал в капана на демоничните си мисли. Книгата има за цел да докаже, че ако едно човешко същество, минало през различни трагедии, поднесени от живота, се бори за собствената си душевна свобода, то всеки друг има силата да се справи с болезнените удари на реалността. Благодарение на психичните си заболявания, Самотникът казва, че е открил нов приятел в живота, а именно депресията. ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
Като философ и интелектуалец Димитър Зашев сякаш е човек повече на чистото мислене, отколкото на писаното слово, но съзерцателните му стихове събират разбягващите се в днешно време нишки на дълга писмовна традиция. И ако за някои начинът, по който оцеляват тези нишки, може да е старомоден, то за други ще е романтичен. ... |
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |