"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство." Марин Бодаков "Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата." Петър Чухов ... |
|
Стихотворения. ... Ваня Ангелова е родена на 4 ноември 1953 г. в Пловдив. Завършва специалността Славянска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Живее в Димитровград. Учителства, след което завършва специализация по кинопедагогика в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Четири сезона е драматург на Драматичния театър “Апостол Карамитев”. От 1990 г. е експерт по културата в общинската администрация. Автор е на стихосбирката “Дъжд от китайски капки” и на публикации в сп. “Страница”, в.“Литературен вестник”, в. “Литературен форум” и др. Майка е на три деца. Дебютната ú стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от ... |
|
"Стихове на всекидневния опит в изречения, които обливат читателя пестеливо, скъпернически понякога… Херменевтика на интимното пространство. Новата стихосбирка на Живка Симова залага на тънки забелязвания, на бърз танц на мисълта върху детайл – на ръба между тук и отвъд – играта на новия автентизъм."Пламен Дойнов, "Литературен вестник""Тя преминава през клишираното деление мъдрост-глупост, удоволствено преживявайки преоткриванията на невидимостта като преслушване-дописване, като наноси на очевидното, които си струва да се посочат заради променливата им стойност. Превръщането преговаря живота като ... |
|
"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
"Стихосбирката "Pompeii red" съдържа 28 стихотворения, писани през последните три години. Стихотворенията са групирани в четири теми: "Тя, истинската", "Приказки", "Морето, сезоните" и "Очи" като под първото подзаглавие попадат онези, които боравят със същността на жената, стремежът към обич, взаимност и красота; във втората група стихотворенията са създадени като приказки, с повече метафорика, мистични елементи и въображаеми картини; в "морето, сезоните" са влезли онези стихотворения, които третират вечните отношения на човека с морето, нещо типично за ... |
|
Анна Саед-Шах е автор на текстове за песни по музика на Давид Тухманов: “В моя дом” (многогодишен хит на София Ротару) или “Балада за ледения дом”, “Посвещение на приятеля”. Някои познават Анна Саед-Шах като майка и съавтор на певицата Раиса Саед-Шах, други – като постоянен автор на “Новая газета”. И все пак главното в нея не са нито песните, нито журналистиката. Вече много години тя пише ярки, изключително оригинални стихове, които при появата им са благословени от поети като Игор Холин, Хенрих Сапгир, Давид Сомойлов. Печатали са ги най-авторитетните списания и винаги доброжелателно са ги приемали слушателите на ... |
|
На село Духът на къщата - в комина или по стълбите, не знам. До днес не съм го срещал там А може и да го отмина, ако със поглед се зарея към двора. Там шуми кавак, копривата ужилва крак и птица непозната пее... Но все пак трябва и лопата. Изринеш нещо, скубнеш храст и се събираш, част по част, от въздуха и от земята. И става чудото почти - не вярваш, че това си ти. Драгомир Шопов ... |
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
Появата на автора на бял свят се свързва с датата 19 ноември. Годината по лична карта е 1991. Израства в семейството на програмисти, в резултат на което започва да програмира стихове с лист и химикалка, но никога - на компютър. Информацията за първите седем години от живота му е оскъдна. Известно е, че обича да гледа рисувани филмчета, за чете приказки и да гради във все още наивното си съзнание възможни фантазни светове. Първите литературни опити датират от 13-та му годишнина. Изразяват се в няколко разказа и есета. В гимназията обаче, Константин Ясен Дренски открива в необятните пространства на поезията път към ... |
|
"Вижте колко съм голяма! Дъждът е бос, но аз не съм. Ягодова луна било... Лу ми каза, че ще ми я подари и тя ще дойде в моя сън. Сигурно ще бъде вкусно... Той ми е приятел, защото винаги изчиства небесата, има винаги бонбонки в джоба и ми говори за някакви не пораснали пеперуди... После ме носи на конче и знае как да ме обича... Шарено ми е със него. Понякога и той е бос - прави се на дъжд..." Луис Дойчинов ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |