Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
|
Сборникът Песни и романси обхваща произведения, създадени в интервала 1921 - 1936 година. Изданието съдържа и възвишената беседа Дуенде - теория и проявление в превод на Катя Диманова. Кратка беседа за скрития дух на изтерзана Испания - така я определя Лорка. По думите му няма упътване, нито упражнение за постигане на дуенде. Знае се само, че то не се повтаря и изгаря кръвта като силен цяр: "При всеки човек, при всеки артист, би казал Ницше, всяко стъпало нагоре в кулата на собственото му съвършенство е плод на борбата, която води с някакво дуенде, а не с ангел, както се твърди, нито със своята муза. Необходимо е да ... |
|
|
"Поезията в книгата на Росен Кукушев е ярка, чувствена, ерудирана, движи се свободно между времена и пространства. Сърцето отпива от света с хедонистичната страст на вярващия в живота, на прощаващия на живота, откривайки необятни нюанси. Любовта, болката, радостта се сливат в общ вкус, в който може би не е нужно да ги отделяме една от друга. Завръщане в Александрия е пътуване без крайна точка - всяко пристигане води до нови пътища и ни оставя надеждата, че имаме още поне един шанс да преначертаем границите - безмилостно и нежно." Виолета Кунева "Росен Кукушев умело създава своята поетическа ... |
|
|
В стихосбирката си Сезоните на любовта Силвия Чалъкова разкрива пред читателя вселената на любовта с всичките ѝ безкрайни възможности."Поезията среща читателя с калейдоскопа на любовта, в който всеки трябва да определи мястото си спрямо нея и света в зависимост от своите разбирания, а крайният резултат е плод единствено на собствените му решения. Животът може да се осмисли чрез активното съграждане и абсолютното обхващане на съществуването от любовта или да се позволи изплъзването ѝ и опразването на живота от смисъл и причина. Вписването на човека в природата на неговата хармонична цялост чрез ... |
|
|
"Поетичните творби в Прободени носталгии са израз на сложното и противоречиво отношение на поета към човешката личност, която притежава свое суверенно пространство на вътрешния Аз, на продължаването да устоява характерната интонация и философски размисли от предишни свои книги. В тази стихосбирка той внася видимо по-усложнени камерни настроения, по-нюансирана метафорична палитра, проектирани в по-съкровен вътрешен план. Стиховете в Прободени носталгии са израз и на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма. Знакови в този смисъл са повечето от творбите, между които се ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
В книгата са включени 200 стихотворения за България, за национални светини и българския език, както и за онова, което трябва да направим, за да държим гордо изправени главите си. Моя Българийо! Златна моя Българийо - лете пшеничено руса. Есен с туптящо сърце - с грозде, замайващо вкусно. Зиме - принцеса добра - топло завива земята. Пролет - градина с цветя - пак се завръщат ятата. Дунав и Черно море като сестри те прегръщат, а планините навред свойта прохлада разгръщат. Бързат реки, покрай тях малки поточета тичат. И в долини, в равнини ражда земята обична. Моя родино, за теб колко юнаци умряха? Легнаха те във ... |
|
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
|
Книгата съдържа пет вариации на народни песни от Гео Милев."Вече нямам очи - вече нямам лице - о гора моя черна сестра! и пътя пред мене се вий и горчиво витло под мъртвешка зора." Гео Милев ... |
|
|
Антологията включва стихосбирката Стели (1912) и откъси от незавършената поема Тибет (публикувана посмъртно за пръв път през 1969). Френската критика единодушно определя Стели като един от най значимите литературни паметници на XX век. Поетът с широко отворени очи търси простотата на изказа и се стреми към многообразие, оставайки верен на първоначалния изблик на поетичното слово. Всичко в неговата лирика води към тайнствения център, където реалността и блянът, отсъствието и присъствието, вътрешното и външното се събират в едно. В Тибет е отразен стремежът на автора към Покрива на света - най-високото не само физически, ... |
|
|
"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177178
