"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
В стихосбирката си Сезоните на любовта Силвия Чалъкова разкрива пред читателя вселената на любовта с всичките ѝ безкрайни възможности."Поезията среща читателя с калейдоскопа на любовта, в който всеки трябва да определи мястото си спрямо нея и света в зависимост от своите разбирания, а крайният резултат е плод единствено на собствените му решения. Животът може да се осмисли чрез активното съграждане и абсолютното обхващане на съществуването от любовта или да се позволи изплъзването ѝ и опразването на живота от смисъл и причина. Вписването на човека в природата на неговата хармонична цялост чрез ... |
|
|
"Няма тайни: Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли. Да стигна до места, до които не може да се стигне. Да понеса онова, което не може да се понесе. И когато отида там, откъдето няма връщане, да се събудя от съня, от който няма връщане." Красимир Симеонов Красимир Симеонов е роден през 1967 година в град Варна. Завършва Българска филология в Шуменски университет Епископ Константин Преславски. Автор е на книгите Видове (2003), Кожа (2004), Езерни очи (2005), Стоях и слушах (стари и нови неща) (2006) Нищо повече (2008), Бунтът на Сизиф (2009, ел. издание), Зверобой (2017) и Срещу вятъра ( ... |
|
|
"Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по пътя. Някога иконите наричали куни. Когато застанеш пред избраната, тя те поглежда хрисимо... После виждаш колко е строг и питащ погледа ѝ, търси те сякаш, за да те предупреди? За стореното и за молитвата. Затрепти ли ореолът ѝ, значи си получил благословията! Тръгвай и слушай сърцето си! Кунка носи името и силата на божествените изображения, които търсим с благодарност и надежда. Когато бях дете рисувах принцеси, след като я срещнах, сигурна съм, рисувала съм нея! После търсих различното превъплъщение ... |
|
|
"Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея. Според редица литературни критици поезията му се характеризира с шармантна авангардност, като резултат на отворения му ум и рафинираната му чувствителност. Това е екзистенциална поезия със силна метафоричност, енигматична лапидарност и медитативност. Характерно за поезията му е също така рядко срещаното съчетание между тишината и съзерцателността на вътрешния човек и безпокойството на духа, дори бунтът срещу неправди в социума, но не ... |
|
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
"Поетичните творби в Прободени носталгии са израз на сложното и противоречиво отношение на поета към човешката личност, която притежава свое суверенно пространство на вътрешния Аз, на продължаването да устоява характерната интонация и философски размисли от предишни свои книги. В тази стихосбирка той внася видимо по-усложнени камерни настроения, по-нюансирана метафорична палитра, проектирани в по-съкровен вътрешен план. Стиховете в Прободени носталгии са израз и на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма. Знакови в този смисъл са повечето от творбите, между които се ... |
|
|
"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
