Книгата е разделена на две части: "Там" (поезия) и "Елените" (роман). ... Книгата на известния литературен историк и критик, поет, романист, есеист, антологист, преводач и университетски преподавател проф. дфн Светлозар Игов е от две части първата част "Там" е поезия 1963 - 2002 г., а втората "Елените" - роман. ... |
|
Колко пъти ви се е случвало да се заслушате в шума на дъжда?... В заглушаващия звук на пороя, който удря гневно земята. Или в ромоленето на лекия дъждец, който едва я докосва с нежни капки, като че ли я гали. А може би в жуженето на онези дългоочаквани живителни струи, които се сипят по прашните улици и тракат монотонно по прозорците, сякаш ще се леят цяла вечност... В дъжда са пропити толкова различни емоции, че е трудно да ги обхванеш и пресъздадеш. Но ето че в тази стихосбирка един поет е успял да улови няколко капки от стихията, бушуваща в душата му, и да ги претвори в красиви мигове на белия лист. Там, сред ... |
|
Съставител: Румяна Пенчева. ... Между европейското и родното."Знаем много за Мара Белчева - за поезията ѝ, за себеотдаването ѝ на Пенчо Славейков, за увлечението ѝ по учението на Петър Дънов... И все още твърде малко познаваме живота ѝ, преди да се преплете с този на Пенчо Славейков. Още по-малко знаем за Христо Белчев - любимия съпруг, приятел, наставник... Все още сме длъжници на паметта на обещаващия поет, остроумния сатирик, на пламенния патриот, превъзходния финансист и невинния политик Христо Белчев. В тази книга представям на вниманието ви писмата, които Христо Белчев изпраща до ... |
|
Лиричният герой на Слав Хр. Караславов живее със своето време и затова не остава при дървеното рало и при ехото на кавалите. Той възпява грохота на комбайните, радва се на възхода на родината, страда за миграционните процеси, които обезлюдяват селата, макар и да разбира, че те са нещо естествено. Човек със силна гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта, себеуреждането и е устремен към високи идеали. След промените от 1989 г. в посмъртно издадената книга Слав Хр. Караславов разкрива цялата фалшивост на днешната ни действителност, в която няма нито обещаваната свобода, нито прехвалената демокрация. Чужд на ... |
|
"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
Бела Бенова е автор на пътеписа "По пътя на пулсиращата светлина", сборника стихове и миниатюри "Врати" и експерименталния есеистичен дневник "Гостенка в миналото", всички илюстрирани с авторски фотографии. Инженер по образование, ала пътешественик по призвание, Бела разказва и с думи, и с образи всички любови, от които най-голямата - Морето, винаги я връща в родния ѝ град Варна. В "ЕГОистини" са събрани брегове, снегове, негодувания, тегоби и други алегории на "Аз"-а."Облачна, с рокля, шита от дъжд, очите - небесна волтова дъга" - така се запознах с Бела, ... |
|
Настоящото издание възпроизвежда циклостилно копие, открито сред вещите на г-жа Н. Г. от София след нейната кончина през 1981 г. на седемдесет и девет годишна възраст. Авторът е неизвестен, но закачливата поема в еротичен дух не е лишена от художествена стойност и е в духа на отдавнашната традиция в българския фолклор. На лявата страна в книгата са поместени сканираните страници от оригинала, много от тях съпроводени с илюстрации. От дясната - набраният текст на същите страници. Предполага се, че зад псевдонима Стар Чичо се крие Елин Пелин. ... |
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
"Като стъклено топче игриво пролетта скочи в сърцето ми - засмя се и ме разсмя. Лудо. После, без да ме пита и много естествено, сипа в душите зелено. А казват, че нямало чудо." Уляна Пачева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
"Първата поетическа книга на Ваня Вълкова е литературният дебют на зрял визуален артист и дизайнер, работещ в традициите на руския конструктивизъм и Баухаус. "Градът като знак" (2019) залага на една търпелива концептуалистко-конструктивистка работа на паметта, която цели възстановяването на матрицата на авангардисткото сродство по избор между поезия и визуални изкуства, погребано под лавината от принудително винаги нови опаковки на обществото на спектакъла. Една жена преминава границата на разрушението на градската памет, за да направи разчетими ландшафтите на по-неустойчивите на разпад знаци на Града, ... |
|
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поемите в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в "Озарения" ... |