Преди триста години един драматичен инцидент разтърсва лондонския beau monde от времето на кралица Ана. По екзотична приумица младият лорд Питър нарушава правилата на благопристойното поведение и публично отрязва къдрица от косите на нищо неподозиращата хубавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като се говори дори за дуел. Тук се намесва неподражаемата иронична муза на младия Алекзандър Поуп. Удържани в изискан героически куплет, човешките и свръхчовешки мотиви и деяния в неговото "Похищение на къдрицата" завихрят пространство на оспорени, но и шеговито препотвърдени ... |
|
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек - вечен скиталец - се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира "третото състояние на духа" (Одисеас Елитис) - това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите ... |
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача. Атанас Далчев ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
"Първата поетическа книга на Ваня Вълкова е литературният дебют на зрял визуален артист и дизайнер, работещ в традициите на руския конструктивизъм и Баухаус. "Градът като знак" (2019) залага на една търпелива концептуалистко-конструктивистка работа на паметта, която цели възстановяването на матрицата на авангардисткото сродство по избор между поезия и визуални изкуства, погребано под лавината от принудително винаги нови опаковки на обществото на спектакъла. Една жена преминава границата на разрушението на градската памет, за да направи разчетими ландшафтите на по-неустойчивите на разпад знаци на Града, ... |
|
"Бог в очакване на дилъра" на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за които авторката я боли и сънува техните сънища за един по-друг живот, защото на повечето от тях този "не им понася", понеже "прекалено много са / страничните (му) ефекти" ... |
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Любовта се надвеси във вратата ми - искаше да влезе..."Тъкмо сега, нямам време" - отговорих."Ти нямаш нищо друго, освен вода, солена вода и вятър, - каза тя. Аз нося звукът на небето." Рада Добриянова ... |
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |