"Тролейни хроники с разместени страници е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация - събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи - моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето. Книгата е съставена от кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети, обединени от темата за паметта - личната, колективната, градската. Всеки текст е като прозорец, който някой е забравил да затвори. Думите и мислите се разместват, точно както страниците на тази книга, а между тях ... |
|
"Тази стихосбирка има дълга история. Врабче върху антената трябваше да бъде втората ми поетична книга. Стиховете, включени между кориците ѝ следват без прекъсване онези, които изградиха първата - Догонвам бягащия ден. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата ѝ - осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на XX век у нас и в Европа - в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът - от съпричастност, устойчивост и тиха решимост - битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да ... |
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
Пасторално Ще разтвориш забързана малкия плик, долетял в утринта като птица, и сърцето ти, спряло да бие за миг, ще погледне през твоите зеници... А от думите прости на белия лист ще те лъхне познатия мирис на тревите, които среднощ окосих за постеля на двама пастири. Тези двама пастири - луната и аз спят сред билките, в сребърна люлка, и щурчетата пеят им с трепетен глас и танцуват им малки светулки. Тук в зеления скут на планинския склон чакам твоето ново завръщане. И, каквото да бъде - добро или зло - любовта ми остава все същата. Иван Дочев Иван Дочев е роден на 21.09.1925 г. в село Мечка, Плевенско. ... |
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
"Не мога да те уча да обичаш. Та то е като дишането просто. Или посрещаш огъня с гърдите си и тихичко благодариш на Господ, че си избран и светлата си участ като един безценен дар прегръщаш, или... Прости, не мога да те уча! Не мога да те уча на могъщество!" Нели Коларова ... |
|
Това е четвъртата книга с поезия на Васил Балев. И тъй като всяка поезия говори най-добре сама за себе си, ще ви предложим откриващото книгата стихотворение: 2:58 възможно е да се събудиш през нощта и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила да се опиташ да отидеш до прозореца но да не можеш да си спомниш как да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там възможно е да се почувстваш толкова самотен че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза което смуче уморените цветя в един момент ти вече нямаш правото да казваш аз въпросът кой е капка в неизвестно ... |
|
Книгата съдържа 93 лирико-сатирични стихотворения от д-р Николай Димитров Стойчев (1925 - 1983), създадени между 1960 и 1982 г., много от които останали непубликувани. Той работи като практикуващ лекар в противотуберкулозните диспансери в Кубрат и Велинград, а след средата на 60-те години като журналист - във вестник Здравен фронт. На работните си места е известен като д-р Николай Стойчев. С това име той подписва публицистичните и повечето от сатиричните си текстове. Своите книги и лирически творби публикува с името Николай Димитров. Тази книга представя лирическа личност, която излъчва магична симбиоза между доброта и ... |
|
Тук са публикувани всичките 20 стихотворения, които Христо Ботев е написал през живота си. Въпреки броят им, те са от изключителна важност за българската литература и националната идентичност. ... |
|
Колко ли хубави неща са се случили, защото съм повярвала, че съм достатъчна, че заслужавам, че ще успея? И съм опитала, и съм можела, и е трябвало, и е стигало само да събера малко смелост. Дарина Атанасова ... |
|
"Стихотворенията на Християна са пейзажи от миналото, от които можем да помиришем вишна, да погалим свободата по бузата и да бъдем отново деца. Думите в тази книга са обелени колена, които ни връщат в едно време, в една къща, на една гара, при една баба, които непрестанно чакат нашето завръщане. Осъзнаване е портрет на великата женска душа, която често болката превръща в морска пяна. Но Християна умело успява да възкреси силата на жената в своите стихове и както тя самата пише: "когато луната спи, тогава силните жени са будни в мрака". Вярвам, че поезията в тази книга е свещ в ръцете на читателя, която ... |
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |