"Вижте колко съм голяма! Дъждът е бос, но аз не съм. Ягодова луна било... Лу ми каза, че ще ми я подари и тя ще дойде в моя сън. Сигурно ще бъде вкусно... Той ми е приятел, защото винаги изчиства небесата, има винаги бонбонки в джоба и ми говори за някакви не пораснали пеперуди... После ме носи на конче и знае как да ме обича... Шарено ми е със него. Понякога и той е бос - прави се на дъжд..." Луис Дойчинов ... |
|
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
|
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
|
"Това е книга за корените и номадството - пространствено, емоционално и душевно - на едно поколение, което се рее като балон, търсейки опорна точка в себе си, която е реална, истинска, пресечна за земята и небето. Поколение, което се опитва да се помири с непоносимата шега на битието, да провиди през калима и да празнува себе си, преди да са ампутирали свободната воля на човека. Силен дебют на Кристина Апостолова и празник за младата българска поезия." Аксиния Михайлова "Калима" на Кристина Апостолова е книга на превръщането. Но не на цялостната метаморфоза до неузнаваемост, а на плавното и ... |
|
|
"Невестулката на Леонардо" е вторият поетичен сборник на Вениамин Пеев. Както и в предишния сборник "Виното на лозата" (2014 г.), тук са събрани стихотворения през всичките години на творческия му път. Темите са свързани с християнския смисъл на живота и смъртта, устояването във вярата при враждебни обстоятелства и фокуса на вярващия човек - Исус Христос. Това е поезия искрена и непринудена, носеща полъха на древната християнска вяра, но същевременно и чувствително реагираща на предизвикателствата на съвременността. В много от стихотворенията присъстват мотивите на надеждата и безсмъртието. ... |
|
|
Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман. Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен ... |
|
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
|
Подгряната локвичка Пролетта разцъфна като мухъл, заварено господство на телефонни, автомобилни и други номера. (това е тръскане на дървета с ръце и крака и изхвърляне на облаци извън коритото им, това е предната част на живота.) Сърцето е прилеп, висящ в пещера. маймунка е прилепът, и други маймунки пощят пера в пещерата. (това е стресът при успешно раждане и облекчението след всяко погребение, това е средната част на живота.) Като опашка на амфибия земята се мята, спасява я разлюляната увереност на детето и волската кола с ковчег в нея (това е погряната локвичка на произхода ни кадифената траурна пеперуда на ... |
|
|
"когато разговорите продължават цяла нощ, тогава се сгромолясва стрелката на времето и ентропията изоставя хвата си - може би даваме шанс на Вселената да живее една нощ по-дълго." Христо Мухтанов "Когато си в низкото, върхът над теб изглежда абсурдно недостижим. Когато си горе, далечният хоризонт те привлича, но бездната пред теб е дълбока. Това ни припомня Триада, новата книга на Христо Мухтанов, И го прави зримо и невероятно плът-но." В. Дишев ... |
|
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
|
В книгата на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И ... |
|
|
Книгата съдържа 55 стихотворения и една кратка поема. ... "Градината на тайните" е разделена на пет цикъла - "Човекът", "Мистикът", "Поетът", "Градината на тайните" и "Надпис върху камък", и е изключително цялостна като поетически текст и композиция. Художник на изданието е самият Роман Кисьов, който е и професионален художник. На предната корица е използвана репродукция на негова живописна картина "Тайнство" (маслени бои, платно), а в книгата са включени пет авторски рисунки към всеки отделен поетически цикъл - триптих "Тайна" и диптих " ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169
