Поезията на Ина Иванова опитва да улови природата на нетрайното. Уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли. "Дръж сърцето си тихо. Когато небето е скрито като нож. Дръж сърцето на светло, казвам." Ина Иванова ... |
|
"Книгата Дръвче зад прозореца се състои от две части, обединени от една идея, като между тях стои времето. Те са излизали в отделни книги през различни периоди, но свързани в диптих, предлагат една нова концепция, една завършена картина, чието послание е свързано с приемствеността на живота, с израстването на човека, със смисъла да се предадат знанията на новото поколение." Милка Стоянова "Милка Стоянова е един от най-нежните поетически гласове не само в Бургас, но и в България. Стиховете ѝ навяват лека меланхолия, едно усещане за носталгия и печал, които обаче не натъжават, а по-скоро ни карат да ... |
|
"Какво има между суперлуната и... супер Земята? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? Книгата Понякога се случва дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека - без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове." Петя Хайнрих "Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на ... |
|
"Кристин Димитрова е една от най-изтъкнатите български поетеси от поколението, което започва да пише след 90-те. Потайни, ловки и остроумни, стиховете и се прокрадват към читателя иззад гърба му. Тя пише с измамна лекота, демонстрирайки, че да наблюдаваш отстрани не означава да избягваш проблема. Димитрова е особено добра в умението си да ни показва как изглежда светът и какво означава той." Анди Крофт, "Стихове, посветени на нашия свят" ... |
|
Стихотворения. ... Благовеста Пугьова (1978) завършва финанси в "УНСС" и данъчно право в "London school of economics and political science". Основател е на инициативата "Подарете книга" - мрежа от доброволци, които подаряват книги и приятелство на деца, лишени от родителска грижа. Пише поезия, публикувала е в различни Интернет и печатни издания. Първата ѝ книга е подготвена за издаване още през 2010 г. и оттогава тя все умишлено я отлага: "Не е... Не е още готова". Така след четири години това е по-скоро малка антология, отколкото дебютна книга. Отзиви "В "Един ... |
|
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
Книгата е събрала поезия от Достена Ангелова Лаверн. ... За истината Лекотата с която се ражда стихът без любов ме утешава – поезията е всемогъща! казвам си и се надявам да отворя вратата є без усилие да съзерцавам страстта на залеза невъзмутимо да се събуждам да се връщам да заминавам но това което виждам няма ухо нито уста нито очи. Стихът, разбирам, не е метафизична журналистика, свободен е да замълчи: когато го разпитват за истината, уповава се на любовта. Достена Ангелова Лаверн ... |
|
"Александър Бъчваров е майстор на импресията и на късия разказ. Увлича читателя с богатството на езика, с тънката си наблюдателност, с умението си неочаквано в края да ни постави пред проблемите на днешното общество в името на бъдещето. И ако поезията е сълза, то прозата му е самият плач... Бъчваров изследва причините за плача - умиращия живот в селата, патриархалния бит и добродетели, и изстрадва залеза им." Здравка Маслянкова "Миниатюрите на Ал. Бъчваров са като онези горски цветя, които сте виждали по планинските поляни, в които колкото повече се вглеждате, толкова повече красота откривате. Авторът... е ... |
|
Обич е първата стихосбирка на авторката Веска Николова. В нея тя вниква дълбоко в сложния свят на човешката душа, разкрива огромната си обич към хората и изследва фините струни на женското светоусещане. Пътека Дали ще се родя повторно от пепелта на този ден? Тежи лозницата на двора и капе залез позлатен... Как мрака и въздухът се сгъстяват! Гори в тревога мисълта! Ще съм ли същата отново, когато дойде утринта? Когато стъпки отшумели пътеката ще ми даде и ще ми каже: Своя спомен горчив от тях да изпредеш! Дали след време ще открия пътека друга в този свят, където дните ми отново с горещи стъпки ще вървят? Не зная... ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |