"Харесвам поезията на Пламен Панчев поради няколко причини. Той умее да води естествен, непринуден разговор с читателя, една традиция, по мое мнение, завещана ни от Вапцаров. Пламен избира темите на стихотворенията си от живия живот, често пъти от малкия провинциален град, но теми, които засягат хората и от големия мегаполис. Поетът е привърженик на класическата поетическа форма, без да се чувства окован в нея, а свободно разперва крилете на вдъхновението си. Част от стиховете му често пъти съдържат препратки към творби на изкуството от други видове ("Уморените коне ги убиват, нали?") или към библейски ... |
|
|
"Поетът няма понеделници. Поетът няма недели. Те са вятър във вятърни мелници и вятъра мелят. И сред тази вихрушка от плява поетът оре и засява." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на поетичните книги "Думи за из път", "Слънчево махало", "Потайна книга на любовта" и "Опаковани различия". На повестта " ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
|
Въведение в Предметознанието Предметчета – патеричета на танцьорка със скъсан менискус. В едно се опреш, от друго се оттласнеш, боиш се темпото да не напредне преди теб, че как ще го догониш в музиката с търкулнато калерче, с оголено вретено или пък с чехълче, преселило в небитието последния изпролетил молец. Предметче тук – предметче там. Съзвездия, рояци, самотаци... Умилквам им се, за да ми послужат, а дълго недокосваните вдигат такава артистична, прашна врява, че в пух и прах е моята възхита да им се радвам, само да ги гледам. Говоря им, на всички им говоря, но само някои от тях ми отговарят и по това приличат ... |
|
|
Новата книга на Боян Ангелов Реставрация на обелиска освен силната си художествено естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. ... |
|
|
Утрините тихи са моят кръст и моето човешко разпятие. Пред тях коленича пръв и се кълна в съзаклятие. ... |
|
|
Бяло Бяло. Чисто. Нежно. Като постъпка, като чувство, като дантела на бяла рокля, като бреза, като въздишка, като водолей, като орхидея, като сълза, като лист от непрочетена книга. Такова бяло... чисто бяло, като сняг!" Нася Георгиева ... |
|
|
"Ние-същите" е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова - Свилина. "Дишат мигове" (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: "Голямата обител" (1990), "Богохраними" (2014), "Послепис" (2015). Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх / Дихание - животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена - прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на материята и ... |
|
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
|
|
Традиционните песни - ребетико 1906 - 1931 г. ... Панос Савопулос е завършил за инженер-строител в Солун. По време на следването си пише стихове, композира, издава плочи и създава първия музикален бар (буат) в града - "107". После пребивава в Стокхолм за 12 години, където изучава език и педагогика и активно започва да се включва в културни мероприятия, в радио и телевизия - все дейности, които продължава в Гърция след завръщането си. Той се съсредоточава върху изучаването и представянето на песните - ребетико по всички начини: радио, телевизия, концерти, публикации, семинари, издаване на CD и др. ... |
|
|
"От моето сърце за твоето. Скъпи читателю, тази книга не се чете с ума, а със сърцето. Всяка дума е минала през моето сърце, за да стигне и до твоето. Изживей думите ми както ги усетиш. Разбери ме както ти самият пожелаеш. Ако те разплача - излей чувствата си, за да ти олекне. Ако те усмихна - предай тази усмивка нататък. Изпитала съм хиляди емоции, докато пиша. Желая само да достигнат до теб в правилния момент. И ако днес тази книга е в ръцете ти, той е дошъл. Оставих част от себе си тук. Ако сега решиш да разлистиш страниците, знай само, че всъщност разлистваш и сърцето ми. Благодаря ти, че ми помагаш да сбъдна ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174
