Стихосбирката е поетичен диалог между нея и него, в който любовта е вечна или е невъзможна, светът угасва, ако не го запалим заедно, а сезоните са просто различните вкусове на обичта."Тя: Кратко обяснение в любов: с теб е вечно лято. -- Той: Кратко обяснение в любов: с теб душата ми расте. --- Ялова или развратна, робиня или вещица, безправна или феминистка, непоносимо тиха или непоносимо шумна. И до днес горят жени на клада. Само че кожата остава цяла." Ралица Генчева ... |
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
Въведение в Предметознанието Предметчета – патеричета на танцьорка със скъсан менискус. В едно се опреш, от друго се оттласнеш, боиш се темпото да не напредне преди теб, че как ще го догониш в музиката с търкулнато калерче, с оголено вретено или пък с чехълче, преселило в небитието последния изпролетил молец. Предметче тук – предметче там. Съзвездия, рояци, самотаци... Умилквам им се, за да ми послужат, а дълго недокосваните вдигат такава артистична, прашна врява, че в пух и прах е моята възхита да им се радвам, само да ги гледам. Говоря им, на всички им говоря, но само някои от тях ми отговарят и по това приличат ... |
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
|
Колко пъти ви се е случвало да се заслушате в шума на дъжда?... В заглушаващия звук на пороя, който удря гневно земята. Или в ромоленето на лекия дъждец, който едва я докосва с нежни капки, като че ли я гали. А може би в жуженето на онези дългоочаквани живителни струи, които се сипят по прашните улици и тракат монотонно по прозорците, сякаш ще се леят цяла вечност... В дъжда са пропити толкова различни емоции, че е трудно да ги обхванеш и пресъздадеш. Но ето че в тази стихосбирка един поет е успял да улови няколко капки от стихията, бушуваща в душата му, и да ги претвори в красиви мигове на белия лист. Там, сред ... |
|
"Поетът няма понеделници. Поетът няма недели. Те са вятър във вятърни мелници и вятъра мелят. И сред тази вихрушка от плява поетът оре и засява." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на поетичните книги "Думи за из път", "Слънчево махало", "Потайна книга на любовта" и "Опаковани различия". На повестта " ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
Едно гневно и откровено момиче, което нарича нещата с истинските им имена, живее в тези стихове. То подлага на изпитание и проверка хора и чувства, дращи и хапе, готово е да заплюе безчестието, лицемерието и апатията. Достатъчни са му само мляко, хляб и нож... и молив, подострен опасно, за да превърне делника си в стихове с цвят на живот и да запали угасените светлини на доброто и красивото във всеки от нас. ... |
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |