Драгомир Георгиев Цонков е роден през 1943 г. в село Сираково, Врачанско. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия - във Враца. Завършва българска филология в СУ "Климент Охридски", а по-късно и социално управление в АОНСУ. До 1979 г. работи като учител по български език и литература. С изграждането на селищните системи през 1979 г. е избран за заместник - председател, а по-късно и за председател на Общинския народен съвет в Борован. От 1986 г. е сътрудник на председателя на Окръжен народен съвет - Враца, а при новото областно делене на страната е назначен за експерт в Областния народен ... |
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
Лятна отпуска. Почивка. Подготовка за морето. Двамата сме със жена ми, само двама, без детето. Колко ли багаж е нужен? - бански, джапанки, гащета, две-три блузи, плажно масло... и летим със самолета. Огнян Герджиков Една неочаквана книга от известния български политик и юрист Огнян Герджиков. Хумористична поема с цветни колажи-илюстрации от известния български художник Симеон Спиридонов. ... |
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
"Докосването до истински изящното слово е винаги вълнуващо и изненадва. Поезията на Димитрия Чакова поражда точно такова вълнение и изненада. Великолепната образност на нейните стихове идва от дълбоко личното им преживяване - те са интимен и напълно оригинален поглед върху света, отношенията между хората, копнежите и мечтите, които осмислят техния живот. Силата на чувствата в тази поезия е наистина стихийна и силно контрастна с условностите и рутината на всекидневието. Това е най-голямата ценност на тези стихове - те са ново прозрение в състоянието на човешкия дух и човешкото съществуване - изненадващо, красиво и ... |
|
Ян Кошка е роден на 1 декември 1936 година в Будина. Гимназия завършва в Лученец, следва словашка филология и история в Университета “Коменски“ - Братислава (1955-1960). През 1958-1959 година специализира български език и литература в Софийския университет “ Св. Климент Охридски “. Работи като редактор във в. “Смена“ (1955 и 1960-61 година), научен сътрудник в института за световна литература и езици към Словашката академия на науките (1964-1973) и в Литературния институт към САН (1973-1992). Същевременно от 1974 година преподава българска литература във Философския факултет на Университета “Каменски“. От 1992 до смъртта ... |
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
Християнска лирика. Съвременни псалмопения. ... Духът ще търси Бога, (а пък плътта - човека. Такава е съдбата) Давидова - нелека - този е лайтмотивът в новата стихосбирка "Давидова арфа" на Вениамин Пеев. Давидовият образ и псалми са само литературно-философската рамка на една съвременна духовна биография. Авторът се стреми да избегне догматическите и етическите клишета на християнството, като представя един многопластов образ на лирическия герой, крачещ уверено напред и препъващ се в примките на съблазни и нападения, зависти и омрази, враждебност и приятелска нелоялност и опитващ се да задържи мига на ... |
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева, която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |
|
Поетеса. Преводачка. Издател. Родена през 1981 г. Живее в Париж. Зелена коса. Доктор по сравнително литературознание на Сорбоната. Член кореспондент и главен докладчик на Академия "Маларме". Лауреат и главен секретар на Наградата "Аполинер". Автор на шест стихосбирки. Нейни стихотворения са преведени в 36 държави. Превела е 39 книги. Директор на френско-английския поетичен фестивал, провеждан в Париж. Директор на издателство La Traductiere и главен редактор на международното списание за поезия, носещо същото име. Носи голям сребърен, животински нокът на дясната си ръка. "Най-взривоопасната поезия, ... |