Роса Аз бях роса готова рози с влажен дъх да сътворя, във шепите си носех любовта, но бях роса роса росила на есента... - Обичам те, - отроних? Тя ме разбра - превърна ме в слана. ... |
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
Една вечер дойде безсънието Разлюля чаршафи на вятъра, с дъжд по ключиците на дърветата и небе, което не мога да подбера с настроението нито днес, нито утре, когато по средата на това стихотворение се оказвам в магазин за парфюми, и опитвам да разбера кой ли би му отивал в този странен април - сняг, сняг по люляка в двора - в мен живее един мъж с разбито сърце и не говори. Яна Монева Яна Монева е родена 1975г. в Стара Загора. Завършва психология в СУ Климент Охридски. Работи като юнгиански психотерапевт. Има публикации в Литературен вестник, сп. Съвременник, Кръстопът, Но Поезия и други. През 2006 г. печели ... |
|
Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните "краткописи" – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, ... |
|
Рибарю, не питай Рибарю не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Заоглежда ли се с пресъхнало сърце, значи търси своите удобства. Хрилете ѝ не ще да понесат безсолните ти спомени. Рибарю, не питай рибата за океана! Примамват я силните му вълнения. Дави се в гръкляна на есенния ден блокираният ѝ страх. Има ли право на последни три желания? (Ще я спасят ли златните ѝ люспи?) Веселина Башова ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
Ян Кошка е роден на 1 декември 1936 година в Будина. Гимназия завършва в Лученец, следва словашка филология и история в Университета “Коменски“ - Братислава (1955-1960). През 1958-1959 година специализира български език и литература в Софийския университет “ Св. Климент Охридски “. Работи като редактор във в. “Смена“ (1955 и 1960-61 година), научен сътрудник в института за световна литература и езици към Словашката академия на науките (1964-1973) и в Литературния институт към САН (1973-1992). Същевременно от 1974 година преподава българска литература във Философския факултет на Университета “Каменски“. От 1992 до смъртта ... |
|
Четете ги по малко, по няколко, защото всяко хайку е като капчица дъждец по повърхността на езеро. Ако се опитате да обхванете цялата повърхност на водата, няма да усетите стойността на едната капка, която е дошла някъде от висините, за да направи своя мъничък вълшебен кръг и да се слее с езерото на душата. Казаното по-горе не означава, че книгата на Андрей Филипов, вдъхновено илюстрирана от Светлин Русев, няма своята изящна свързваща нишка. Просто не бързайте."Паля цигара, димът расте и ражда стих върху кибрит." Из книгата ... |
|
"Лус. Седем песни и една любов. Книга за преодоляването на страховете, за превръщането на камъка в плодородна почва, за прераждането, за силата на човешкото, книга за търсенето, която търси теб. Недописана, за да я завършиш ти. Ако си Лус и можеш да обичаш. Словесна изящност, оставяща усещане за докосване на древен пергамент по ръцете ти и напомняща болка от белези на вековна мъдрост, дълбаещи в душата ти. Думи, като арабски коне, като черни щъркели, разкъсващи с полет пустинята на самотата, сред която мъжът е само точката до буквите, а жената е мъдростта в текста на живота. Лус не е просто книга, не е само поезия, ... |
|
Ароз е втората книга на София Георгиева, след като през октомври месец миналата година излезе дебютната ѝ стихосбирка - Зора. ... |
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |
|
Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |