"Имал съм повод неведнъж да пиша за Радослав Игнатов, както и да предговарям негови книги. Не е лесно да се намери ключ към подобен автор, остава утехата, че всеки път забелязваш нещо ново, съпреживяваш пропуснатото и недоразбраното. Казаното важи в пълна мяра за тази книга. Тя е двуединна - дотолкова, доколкото събира в себе си познати и непознати текстове. Тя е книга равносметка, опит да се окръгли най-важното в поетическия свят, отлят във времето. Иначе погледнато, книгата е по своему монолитна - цялостна и завършена, защото носи всички белези на утвърдения авторов стил, на неизменните и постоянно променящи се ... |
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
Съставител: Боряна Желева. ... Сборник на журналисти - поети и писатели. 14 журналисти от различни медии представят свои разкази, пътеписи, стихове и размисли в книгата Око на времето. В сборника участват произведения на Боряна Желева, Димитър Николов, Виктор Чулев, Гергана Хрисчева, Иглика Горанова, Ивайло Кицов, Калин Каменов, Мариана Кирова, Наталия Маева, Станислава Пирчева - Ава, Таня Иванова, Татяна Явашева, Татяна Атанасова, Янка Петкова. Сред авторите са утвърдени имена от Литературния кабинет Владимир Башев, както и журналисти, които публикуват за пръв път свои авторски художествени текстове. В книгата ... |
|
Птича тишина обединява фрагменти и миниатюри, в които поезията се преплита с прозата, опитвайки се да ни напомни за незримата свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и безвремие. Елена Стойчева използва света на птиците като градежен елемент на своя духовен живот, чийто ... |
|
В Можеш още сърце ще прочетете за една приказка с (не)очакван край. За двама души, които тръгват в различни посоки. Какво остава след като любовта си отиде?"Питаш ме: Ще се омъжиш ли за мен, казвам хиляди пъти Да!. Мечтала съм за този момент, откакто те срещнах. Ти си най-красивото нещо, което съм виждала, искам да видя живота само с теб. Трябва да махна пръстена от ръката си, връщам ти го обратно. Чувствам се по-лека от хиляди очаквания и изисквания." Цвета Тодорова "Днес чух една жена да казва: Не заслужавах всичко това, което той ми причини, но ще го преживея. Не съм се чувствала по-разбрана от ... |
|
"Има различни механики във физиката. Тоест различни подходи да мислим телата, движенията, обстоятелствата, взаимодействията... В поезията механиките са много повече. Упорито клише настоява, че механиката е повторимото, бездушното, унилото, съвпадащото със себе си. Но ето, Калина Лазарова е написала поетическия сборник Механика на мълчанието, за да ни убеди, че не е само това. Мълчанието на свой ред не е просто отпуск от речта и бъбривостта, то е сложен антропологичен код, екзистенциален жест. Мълчанието е прибирането ни в себе си, за да видим по-добре Другите и да осмислим какво ни се случва в света. Мълчанието ... |
|
Отражения Оглеждам се в езерото и виждам като в огледало мойте отражения. Водата помни и пази миналите ми превъплъщения. В тях се срещам с лъжата. болката и любовта и с небесната сакралност в безкрайността. Живеем между минало и бъдеще между паралелни светове и реалността. Пътуване, пътуване... Отражения във Времето и Вечността. Любов Георгиева "Изкуството е непрекъснато страдание, граничещо със святост. Това е постигнала в творчеството си Любов Георгиева." Акад. Симеон Спиридонов Любов Георгиева е писател, поет, преводач и художник. Тя изпитва пиетет към Божественото и чрез Словото открехва съзнанието ... |
|
Чиста основа от ноти. Всички неща са следи на безкрайността само човекът е нещо повече наподобяване на Божия образ, незиказаност, в която се опитвам да го намеря. Юрай Куняк ... |
|
"Една изящно изградена поетична мозайка! Рядко може да се намери в нашия многодумен свят автор, който така пестеливо, и в същото време толкова щедро да разказва истории и да докосва най-съкровените кътчета в душата на читателя! Кирил Желязков го прави с всеки свой стих. С всяко хайку той пръска приглушена светлина, тиха носталгичност, мека топлина. На автора и на редактора - честито първо издание на прекрасната хайку сбирка Ято спомени - историята на една красива любов..." Габриела Цанева Кирил Желязков е роден в Симеоновград през 1948 година. Завършва политехническата гимназия в Харманли. Дипломира се като ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена Портрет на незримото всъщност е... прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и... безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му - усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане.& ... |
|
Стихосбирката Тъга е първата поетична книга на авторката Елена Ботева. Нейното въображение и детското в нея са това, което са ѝ помогнали да напише приказките за деца Откраднатото слънце и Сивата гора. Лято В роса се разгръща деня и в роса се къпят цветята, слънцето топло с лъчи ги огрява, ярки усмивки безброй подарява. В морския бряг се разбиват вълните, те с лекота дълбаят в скалите спомените от отминалите летни дни - пълни с веселие, глъчка и сълзи. Елена Ботева Илюстрациите в книгата са дело на Румен Сомов. ... |
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |