Едно гневно и откровено момиче, което нарича нещата с истинските им имена, живее в тези стихове. То подлага на изпитание и проверка хора и чувства, дращи и хапе, готово е да заплюе безчестието, лицемерието и апатията. Достатъчни са му само мляко, хляб и нож... и молив, подострен опасно, за да превърне делника си в стихове с цвят на живот и да запали угасените светлини на доброто и красивото във всеки от нас. ... |
|
"Спомен за тромпетиста" представлява силна поетична книга, която откроява оригинален и неповторим лиричен пласт в многогласния хор на съвременната българска поезия. Сбирката обхваща творби от различни периоди, но е удивително хомогенна и цялостна като внушение. ... |
|
„Хайку свят“ е първото списание у нас, посветено на хайку поезията, която добива все по-пулсиращ живот в съвременната литература. Към хайку се проявява нарастващ интерес както в поетическите кръгове, така и сред любителите на поезия. Все по-често съвременните медии насочват вниманието си към пишещите хайку. Налице е обаче едно празно поле – липсват солидни познания и проникновен поглед към същността и спецификата на тази уникална поезия, към нейните дълбоки корени, художествени особености и връзки с духовните сфери на Източния свят. Настоящото списание се заема със задачата да запълни тази празнота, като предостави богата ... |
|
"Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете ѝ са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват. Не бих ги определил с клишето "тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси" - защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия. Поезията на Данка се чете и възприема бавно, на глътки. Не препускайте през тази книжка. Обхождайте я както се обхожда подножието на връх - внимателно, будно и умно - защото онази тясна и единствена пътека нагоре е скрита между редовете и ... |
|
"Едно красиво женско тяло пред огледалото когато се съблича и когато се облича в едно красиво женско тяло пред огледалото когато се съблича и когато се облича ражда се жена и всичко се повтаря отначало на небето две луни изгряват а жената е една." Демир Демирев ... |
|
"Стихосбирката Съновидения на Радослав Раяновски потапя читателя в света на обичащия човек. Той търси себе си в любовта. Любов е неговият всемир. Лирическите миниатюри изграждат мигове дотолкова прекрасни, сякаш не принадлежат на реалността, затова са отведени в пространството на съня. Ефирни, лишени от материалност, но притежаващи силата да възвисят духа, да го устремят в полет. Движението между сън и реалност не поражда напрежение, по-скоро отвежда към мечта или смирение. Сънят е спасение за душата, жадуваща истинност и красота. Незримото може да бъде уловено в съня. Такъв дар ни предлагат стиховете от Съновидения.& ... |
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
|
В първата си поетическа книга Мадлен Зашева пречупва през собствените си преживявания и размисли вечните теми за неразривната връзка между материалното и духовното, между тялото и душата. ... |
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
Бръмбарите Бръмбарите сричат бавно-бавно от любовната читанка. Там навсякъде е сладка тайна, те са златни и са малки. Те са сетива и се заплитат в края. Почват отначало. Времето, на чудеса преситено, тук смълчано се е спряло. Небесна сова Тъма е, тя небето не заглежда, с насекомите ще се пресити. Събужда се от вечната надежда: кротки пилета да са звездите. Да ги пази, да ги пощи сладко, с тях да прелети безкрая, близо до вятъра безсмъртен, който в райската гора самотен слиза."За Илко Славчев поезията е "началото крехко, откъдето почва безкраят", а любовта е стихия - мощна и малко тъжна." ... |
|
Когато ме последваш Ще те призова в прозрачното... Ще чуеш само шепота на пеперудени крила... После ще е безтегловност и безгранична радост... Върховете не са недостижими, за онези, които познават летежа... Те са призовани да бъдат някъде, където ще възпламенят кладите на свободата, за да бъдем отново истински... Когато те повикам, ще се замислиш дали трябва, реално ли е... Не можеш да устоиш на онзи глас от вечността, отекващ в най-дълбокото... в сърцето... Дланите са по-интимни от голотата... Оголените нервни окончания, докосвани са от детайлите... на незабележими сенки, отразяващи се, само в очите... Когато ме ... |
|
"Тази книга ми напомни за детската любов - млада, саможертвена, уловена момент преди да спусне щита, заснета секунда преди да се скрие уплашена в сърцата ни. Неопетнена от очакванията. Недокосната от съдниците. Кара те да мечтаеш както преди - смел и с копие в ръка. А на върха на копието - любовта." Ралица Генчева, автор София София - мястото където си се влюбил, където са разбили сърцето и носа ти. Където цигуларят на Седмочисленици те кара да спреш, където можеш да оставиш сърцето си в метрото, на Витошка или дори на бабката, от която си купи чесън. София е цветна за онези, които имат очи да я видят. ... |