"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". ... Избрани стихотворения 2016 - 2018 година."Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя. Убиват, карат го да се събуе и да продължи бос към морето. Поантите им изискват предпазен колан. Турбулентните зони са във всяка поема и ако притихнеш и добре се заслушаш, ще чуеш как раните им "капят по антрето". Едно е ясно: Сикимич е ловец на богове. И също както боговете напускат света, който са създали, така и той незабележимо се оттегля, тронът на поета остава празен, и книгата му ... |
|
В "Голгота", том трети от петтомното издание с избрани съчинения на Павел Матев, лирическата биография на големия ни поет следва драматичните поврати на последните две десетилетия - площадната надменност, покъртителната орис на обикновения човек, самотата на истинския поет в битката му за извечните опори на Отечеството и на българската душа. Магичността на неговото слово превръща стиховете му в естетическа материя с най-висока стойност. "В гордия покой на самотата ангели - пазители стоят и внушават мълком на душата как начева притеснен стихът. Как поникват звуци премълчани, как нестройно се преплитат те - ... |
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
„Габор Дюкич е своеобразна фигура в живота на съвременната унгарска литература, тъй като е творец, преминаващ през различни езици и държави… Стилът му се формира по-скоро под влиянието на американските поети-битници и джаз-поети, отколкото от донесените от дома литературни спомени… Общото между всичките (картини) е необичайният поглед, който ги обхожда и свързва, разполага и осмисля. Наблюдателят ни ги разкрива и само преминава през пространството и времето, без обаче да се задържа никъде и без да установява традиции. Тези картини нямат определена принадлежност, по никакъв начин не изразяват притежание, а са най-вече ... |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
Небесни тела е дебютната стихосбирка на Доротея Василева. Доротея Василева е родена през 1985 г. в Добрич, където завършва езикова гимназия с френски език. Следва английска филология в СУ Св. Климент Охридски и завършва магистратура в Портсмут, Великобритания. Занимавала се е с преподаване, журналистика, PR и дигитално съдържание. През 2021 г. ръкописът Небесни тела печели конкурса на ИГ АРС и Scribens за дебютна стихосбирка. Живее в София със семейството си. ... |
|
Есен е първата от замислените четири книги с преводи на хайку, групирани около годишните времена. Тъй като сезоните в хайку се определят па стария календар, първият ден на есента е 8 август. Книгата е разделена на две равни части, като в първата са представени тримата най-известни автори от класическия период - Мацуо Башьо (1644-1694), Йоса Бусон (1716-1783) и Кобаяши Иса (1763-1827), а във втората - реформаторите от края на XIX век и някои съвременни поети. Водораздел между двете части е творчеството на Масаока Шики (1867-1902), който през 1896 г. формулира основните различия между класиците и реформаторите. Той въвежда ... |
|
"Поезията може да бъде обект на анализи и дискусии относно мястото на едно име в парадигмата на съвременната изящна словесност, но може и да е просто безхритростно споделяне на безценен емоционален опит. Понякога второто грабва читателя повече, отколкото първото. Тъкмо такава поезия ни предлага Мария Митева, запечатала в настоящия сборник "Хербарий от предчувствия" своите лирически проницания по време на дълъг период от живота си. Тя определено печели нашето доверие с непосредствената и мъдра уязвимост на смелото си гмуркане в бездните на спомена, любовта, самотата, надеждата..." Бойко Ламбовски, ... |
|
Варненският автор се представя с разкази, чиито сюжети са почерпени от живота, есета, посветени на писателския труд, преводи на любими руски поети. ... |
|
Двуезично издание на чешки и български език. ... От края на лятото В смуглия загар на лятото тъмата е жена с уханна плът разпалена в копнежи и приближава август есента скъсени дни със сенки удължени. Владимир Кршиванек Кршиванек е роден през 1951 година. Той е чешки поет и професор по чешка литература. Неговата академичната кариера е следната: Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага, "Института за чешка и световна литература" към "Чешката академия на науките", Литературната академия "Йозеф Шкворецки" в Прага, Техническия университет в Либерец и Университета в Храдец ... |