... От земна кал и звезден прах духът с плътта ни е омесен. Ръцете тръпнат за размах, а гърлото - изтръгва песен...... Поетът е вестител на истината, той угадава нейните черти. "Доверете се на поета!" Ако Хенрих Шлиман не беше повярвал на Омир, Троя щеше да остане погребана под замята, нямаше никога да разкрие съкровищатата си пред окото на слънцето. Троя потвърди своето съществуване, защото преди да започне разкопките в Мала Азия, Шлиман беше преобърнал хиляди пластове омировски хекзаметри... Да повярваме на Орфей! Той не ще ни отведе назад, към едно разорено от фаланги и легиони царство на разединените ... |
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
Повести, разкази, стихотворения ... Булат Окуджава е световноизвестен съветски и руски поет и прозаик, един от създателите и всепризнат патриарх на жанра "авторска песен". Неговото творчество включва повече от 800 стихотворения и около 200 песни, които звучат в над 80 филма: "Бялото слънце на пустинята", "Звезда на пленителното щастие", "Белоруската гара", "Ключ без право на предаване" и др. Сред най-известните му песни са "Ваше благородие", "Среднощен тролей", "Белоруската гара", "Песен за Арбат". Окуджава оставя в наследство и ... |
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
Романе елпиня ... Стихосбирката „Цигански видения” печели първа награда за поезия на президента на Република Италия през 2002 г. Текстовете са написани на ромски-ерлийски (софийски) диалект, употребяван и по насоящем. За улеснение на четенето на ромски език (на кирилица) избегната е употребата на съпътстваща и допълваща буква "х". Думите в текста написани с двойна буква, като "пп, тт, кк, чч" се четат с удължено произнасяне за подчертаване на ударението, като например: ккер (къща), ппув (земя), ччури (нож), ттар (кътник) и др. Думи написани с буква "ьо", се четат като в българските думи с ... |
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
Щрихи от съвременната българска християнска поезия. На страниците на тази книга 28 мъже и жени споделят духовните си търсения, ценности и мечти, извиращи от Извора на живота, вдъхващи живот и надежда в нашата трудна съвременност. Любов Неопетнена от страстта и разкъсвана от болка, и неподвластна на света, и без натрапчива вина, и без объркани посоки, и без фалшива суета. и без да тласкаш в безизходност, не ме захвърляш в самота, а с мен оставаш, моя Обич, единствена Любов - Съдба! Йониа Врачева ... |
|
Албена Фурнаджиева е родена в Пловдив. Завършва руска филология, а след това и право. За първи път публикува стихове на 8-годишна възраст. "Рисувам обич" е третата поетична книга на авторката след "Пясъчни рози" (1996 г.) и детската стихосбирка "Немирници" (2010 г.), с която е номинирана за награда "Пловдив" в раздел "Изкуство за деца". "Струва си читателят да се докосне до изтънчената сетивност на лъчезарната Албена Фурнаджиева, защото след финалното стихотворение ще се почувства пречистен и извисен. Поетите може да не управляват света, но без тяхната светла енергия ... |
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева. ... |
|
Искрите в човека са важни! Животът безпощадно руши едноцветните и едноетажни, свити в себе си дребни души. Всеки има какво да превземе, да пребори или да прелети. Трябва само отвреме на време да искри! От глава до пети. София Фердинандова ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |