"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
Фотографии: Александра Петрова. ... Таван Той живееше на последния етаж на някаква стара сграда. С едно протягане на ръката можеше да хване облак. Или да си опитоми изгубена птица. Събираше парчета небе. За идеята. Имаше какво ли не по джобовете му. Петър Петров ... |
|
Поетът, чиито сетива са толкова чувствителни, че реагират и най-лекото разместване на молекулите в прегръщащия го свят, открива музика дори в мислите, дори в тишината... Такъв поет е Иван Росенски – усещащ мелодията във всичко, обличащ ѝ думи римувани, за да потече, като „Нещо пеещо“, уловено в книга. В поетичния калейдоскоп на тези 48 страници има събрани кратки поетични мисли за десетки малки и големи мигове от живота. "Снегът се стопи, всичко се раззелени и косът свирна. Пролет гората си хвърля чернилото върху хората. След копривата, щир, лапад и лобода се яде през май." Из "Нещо пеещо" ... |
|
Павел Боржуков-Боржи е съвременен български писател, чието амплоа обхваща различни литературни жанрове - поезия, хайку, есета, очерци, разкази и новели. Негови стихове и хайку са публикувани в литературни издания на английски, френски, унгарски, сръбски, македонски, хърватски и японски езици. Лауреат е на престижни награди от национални литературни конкурси като "Николай Хайтов", "Дядо Йоцо гледа", "Мелнишки вечери на поезията", "Пролет моя, бяла пролет" и др. Носител е на почтетен знак за "SMS - ПОЕЗИЯ" и на "Златно перо" на Съюза на българските журналисти. ... |
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
"Поезията на Боян Ангелов привлича ценителите на изящното слово с оригиналната - наситена с философски и психологически детайли, метафоричност, със стремежа да разгърне по-пространно идеята си за мисията на човека, днес натоварен с конфликти, съмнения, безизходица, без здрави нравствени устои. Оригиналната поетическа стилистика на поета е един от знаковите белези и на Универсум, и в значителна степен предопределя и по-необикновената композиция на стиховете. В Универсум откриваме вариации на предишни идейно-естетически търсения, размисли и послания, изпълнени колкото с вяра, толкова и с болка по изчезващите все по- ... |
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
140 години гръцко-български дипломатически отношения. Изданието е двуезично - на български и гръцки език. ... Сборникът представя всеки поет с три компонента: биография, български текст и превод на гръцки език, които се оформят в завършена хронологически и исторически последователност, отразяваща литературното развитие на поезията през годините; последователност, подчинена на желанието на учениците да представят не само един обзор на българската поезия на гръцки език, но успоредно с това да представят тази поезия като част от общия европейски литературен процес, подбирайки имена и заглавия, отразяващи европейските ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
|
Езикът на птиците е книга, написана в стила, който авторката утвърждава досега с всичките си книги, а те не са малко. И тук стихотворенията са отправни точки към смислови заключения, въпреки това книгата притежава силен емоционален заряд. И в тази книга стиховете са без заглавия - подредени така, те следват определена логика. Най-общо, според авторката, може да се каже така: в Езикът на птиците една малка частица от безкрайния живот е укротена в написаното слово. Милка Стоянова е родена и живее в град Бургас. Автор е на 16 книги с поезия, повестта Лозница и пътеписа Молдова - с обич за теб. Книгата ѝ Приближаване ... |