Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
"Книга, която няма да те спаси, но ще седне до теб, когато вече няма какво да се каже. Ще те пита дали си ял, ще те хване за ръка преди да се разплачеш, ще се разсмее първа, когато ситуацията е за смях от ужас. Това е гласът на поколение, което се учи да обича, да скърби и да се съпротивлява сред руините на личното и общото. Не е манифест, не е утеха, не е лозунг. Книгата вижда и си спомня това, което понякога съзнателно или инстинктивно се забравя, за да оцелее сърцето. С гняв, грижа, черен хумор и безпощадна нежност, тези стихотворения изричат онова, което често се премълчава. Казват го кротко, рязко и докрай." ... |
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю. „Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
Трето преработено издание. ... Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. Дамян Дамянов ... |
|
Стихове, мисли, посвещения... ... Наситена с ефирна поезия във формата на кратки стихове от цял свят, тази малка книжка е посветена на нашите майки и на любовта, която им дължим. "Мила майко, име сладко, най-безценно мое, драго, най-голяма чест и благо." Петко Славейков Сърцето на майката е бездна, в дълбочината на която винаги ще намерите опрощение." Оноре дьо Балзак "Господ не би могъл да бъде навсякъде, затова е сътворил майката!"Еврейска поговорка ... |
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
Иван Вазов за поезията. "Вазов - човекът" в спомените на проф. д-р Иван Шишманов. Биографична справка за автора и неговото творчество. Стихосбирките на Иван Вазов. Иван Вазов за българския писател и за своето творчество. Фрагменти от българската литературна критика за поезията на Иван Вазов. За мястото на Вазов в българската културна история. Избрана библиография за ученика. Отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. В помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи. ... |
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |