Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |
|
|
"Светлината блести във лицето, светлината облива плътта ми, с нежен поглед се впи във сърцето и целуваше моите рани. Като блик във картина позната светлината яви се и чезне, няма думи и глас светлината, само блясък във синята бездна. Само блясък и твоето име, само ти си картина позната, светлината зове събуди ме събуди ме зове светлината." ... |
|
|
Поезията на Добрин Добревски е изповедна, но и картинна. Нейната асоциативност е многопосочна, тя носи загадъчност и тъжна красота. Времето, в което разглежда самотата, тече бавно като във филм на Тарковски. Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти - онези, които ни променят. Добрин Добревски е роден през 1947 година. Завършва Художествената академия, специалност Скулптура. Участвал е в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Две горящи свещи и букет от рози...... От дъхът ни трепка синкавия дим, сенки по стените в причудливи пози ритъмът повтарят, в който се въртим... Вън вилнее буря, удрят по стъклата клоните на старият и корубест бряст. Мисля, че ме грабва „старата”, позната явно оживяла някогашна страст... Старият будилник тромаво затракал времето подгонва, да го улови - мълния внезапно през нощта пробягва и с небесен огън в миг ни освети... Ураган ни грабва, близък е момента той да ни захвърли на безимен връх... ... |
|
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
|
"Човекът е книга - отражение на небесния свитък, в който се записва всяка дума и мисъл."Сто лични" на Илияна Делева е заявена като изживяно повторение на вечните скрижали; иззидана от морени, от павета и сънища - градски товар по стръмнината на дните. Изкачването обаче не звучи по сизифовски тежко и неумолимо. Камъкът е глухарче - той не дърпа назад отново и отново, а разтваря парашути и ни отвежда до върха на планината. Можем да обозрем целия пейзаж - ведър, макар и потънал в смог. Изгревите са бързи молитви в страна, в която бъдещето спи, а надеждата все пак е жива. Стоте лица на града в поетично- ... |
|
|
"Понякога ни се струва, че няма път в посоката, в която искаме да тръгнем, че дори и да го намерим, няма да ни стигне времето, за да го извървим до там, докъдето стигат мечтите ни, до най-съкровеното място - сърцето ни. Но път винаги има и времето е винаги точно разчетено, защото сърцето отмерва секундите, часовете, годините. То е най-верният ни компас и най-точният часовник. То е нашият рицар, който винаги бди над нас, пази ни и никой и нищо не може да ни вземе в плен, докато му се доверяваме. Книгата на Мария Илиева е доказателство, че поезията винаги ни води за ръка по пътя, който е най-верният. Убедете се сами, ... |
|
|
Традиционните песни - ребетико 1906 - 1931 г. ... Панос Савопулос е завършил за инженер-строител в Солун. По време на следването си пише стихове, композира, издава плочи и създава първия музикален бар (буат) в града - "107". После пребивава в Стокхолм за 12 години, където изучава език и педагогика и активно започва да се включва в културни мероприятия, в радио и телевизия - все дейности, които продължава в Гърция след завръщането си. Той се съсредоточава върху изучаването и представянето на песните - ребетико по всички начини: радио, телевизия, концерти, публикации, семинари, издаване на CD и др. ... |
|
|
„Хайку свят“ е първото списание у нас, посветено на хайку поезията, която добива все по-пулсиращ живот в съвременната литература. Към хайку се проявява нарастващ интерес както в поетическите кръгове, така и сред любителите на поезия. Все по-често съвременните медии насочват вниманието си към пишещите хайку. Налице е обаче едно празно поле – липсват солидни познания и проникновен поглед към същността и спецификата на тази уникална поезия, към нейните дълбоки корени, художествени особености и връзки с духовните сфери на Източния свят. Настоящото списание се заема със задачата да запълни тази празнота, като предостави богата ... |
|
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "С мълчанието разговарям" (1997), "На върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
|
"Вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни....Трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота." Беинса Дуно ... |
|
|
В началото на май 2014 г. излиза от печат сборникът с поезия "Богохраними" на пловдивската поетеса Огняна Свилина. Поезията на Свилина прониква отвъд възможностите на изобразяването на света – тя започва да го претворява, да моделира отново преплитащите се минало, настояще и бъдеще посредством цветове, отражения, отблясъци и мелодия. Разкрива ни умението на сетивата да виждат и чуват недоловимото, да търсят и разпознават човешката пълноценна взаимност и глухия стон, когато ни се изплъзва."Богохраними" поставя истината, съня и спомена в една магична духовна реалност, където творчеството е всемогъщо, а ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169
