„Габор Дюкич е своеобразна фигура в живота на съвременната унгарска литература, тъй като е творец, преминаващ през различни езици и държави… Стилът му се формира по-скоро под влиянието на американските поети-битници и джаз-поети, отколкото от донесените от дома литературни спомени… Общото между всичките (картини) е необичайният поглед, който ги обхожда и свързва, разполага и осмисля. Наблюдателят ни ги разкрива и само преминава през пространството и времето, без обаче да се задържа никъде и без да установява традиции. Тези картини нямат определена принадлежност, по никакъв начин не изразяват притежание, а са най-вече ... |
|
Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети....Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |
|
Първата книга с поезия на Маргарита Серафимова е „ Животни и други богове" (Университетско издателство, 2016). Нейна поезия на английски език излиза периодично в американски списания. "Много богата и неочаквана образност, която отваря сетивата за неочаквани прочити и интерпретации. Образност, която ни кара да видим в уж обикновеното знаци и прозрения. И с това тя се вписва в най-добрите традиции на българската философска лирика." Амелия Личева ... |
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
Есен е първата от замислените четири книги с преводи на хайку, групирани около годишните времена. Тъй като сезоните в хайку се определят па стария календар, първият ден на есента е 8 август. Книгата е разделена на две равни части, като в първата са представени тримата най-известни автори от класическия период - Мацуо Башьо (1644-1694), Йоса Бусон (1716-1783) и Кобаяши Иса (1763-1827), а във втората - реформаторите от края на XIX век и някои съвременни поети. Водораздел между двете части е творчеството на Масаока Шики (1867-1902), който през 1896 г. формулира основните различия между класиците и реформаторите. Той въвежда ... |
|
„Да имаш вяра Който не иска да си спомни за роден край и родното място. За мен той е предател, отрекъл се от корена си. Зная, има много бедни, трудно и недостъпни места, но бедността не е порок. Порок е пиянството, мързелът, злобата, ненавистта и алчността и безверието към Бога“ Венета Стоичкова ... |
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
Капризните коне Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината своите коне с нагайка аз подканяща налагам!... Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата... И дочувам, и дочувам с гибелен възторг: пропадам! Успокойте се, коне! Защо се вслушвате на камшиците в гъвкавостта. Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте... Ще ме стигне смъртта, недопял песента. Ще допея куплета, ще ви напоя - нека само за миг на ръба постоя... ... |
|
След стихосбирката "Купидон е алкохолик", изписана в черно-бяло, дойде ред на поетична книга в розово. Облечете се в кашмирено-розово настроение и имайте наум, че докато разлиствате страниците може да ви се прияде розов захарен памук. Втората стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска "Сестра ми дойде" отново ще ви потопи в един шеметен свят на чувства и емоции, но този път на преден план е обичта между две сестри, между майка и дъщеря, между приятелки. В тази книга главни действащи лица са именно те - най-прелестните създания: жените. Разбира се, тук има място и за мъжете. Защото без тях просто не ... |