Първата книга на Дора Габе "Теменуги" се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга "Мисъл". Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе ѝ дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство. В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: " ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Книгата включва не само някои знакови народни песни, посветени на магията на българската гора, но и христоматийни лирични творби на Петко Славейков, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Асен Разцветников, Николай Лилиев, както и откъси от вълшебните пътеписи на Иван Вазов или есета и разкази на Стилиян Чилингиров, Константин Петканов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Христо Вакарелски, Асен Златаров, Георги Райчев, Ангел Каралийчев, Илия Волен, Николай Хайтов, Дончо Цончев, Йордан Радичков и др. ... |
|
|
Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негова поезия е публикувана в международни литературни издания, носител е на отличия в националните конкурси за кратка проза и международен конкурс за хайку. Три поредни години е в класацията на 100 -те най-креативни хайку автори. "В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и ... |
|
|
В книгата са събрани 12 балади на немския поет, сред които "Горски цар", "Коринтската невеста", "Легенда за подковата", "Сватбена песен" и други. Горски цар Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ. – Какво ти е, чедо, защо се боиш? – Там дебне ни Горския цар, татко, виж! Корона е сложил, опашка развял... – Не се плаши, сине, мъгла си видял. – Детенце прекрасно, ръката си дай! Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат. – О, ... |
|
|
Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на "Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден". Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда ... |
|
|
"Ние-същите" е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова - Свилина. "Дишат мигове" (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: "Голямата обител" (1990), "Богохраними" (2014), "Послепис" (2015). Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх / Дихание - животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена - прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на материята и ... |
|
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... Димитрина Тончева е филолог, който рядко участва в литературния живот. "Само когато съм в труден период и нищо друго не действа", споделя за себе си. В такива периоди издава стихосбирките Ранимост, От твоите шепи, Бяла звезда, Автограф и публикува поезия и проза в списание Страница, Литературен вестник, списанието на Петя Хайнрих и Георги Гочев Текстил, списанието на Юлия Кръстева REVUE PERIODI, QUE sur la vie en Bulgarie, Южнобългарски страници, сборниците SMS-Поезия, електронните издания за литература, Литературен клуб, Книголюбие, OMDA, Public Republic, ... |
|
|
"Жива вода" - приказно послание от времената на детството. "Жива вода" - мъдра усмивка на мистичен разказвач, надежда и обещание, светла и малко минорна ретроспекция на искрящите разпръснати мъниста от наниза на човешките дни. Светлана Йонкова е търсач на истини -колкото и неоткриваеми и болезнени да са те. Светлана е откривател на мигове красота - колкото несбъднатост и тъга да ѝ струват нейните открития. Стиховете на Светлана Йонкова са толкова топли и човечни, толкова искрени и истински, толкова непресторени и неизмислени, толкова изстрадани, озарени от бездънна любов към живота във ... |
|
|
Големият американски поет Уолт Уитман (1819 - 1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери - религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: "Листа със стихове" (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл - оказа се, че Уитман нарича leaves ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176
