"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек - вечен скиталец - се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира "третото състояние на духа" (Одисеас Елитис) - това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите ... |
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Турският поет Йоздемир Индже е завършил френски език и литература в Анкара. Следва в Юридическия факултет, после спечелва конкурс на френското правителство и две години учи в Париж. През 1969 г. постъпва на работа като преводач в Турската телевизия и радио (TRT), а по-късно става редактор и завеждащ на различни редакции. През 1982 г. отново е стипендиант на френското правителство и за две години се установява в Париж. Автор е на повече от двадесет стихосбирки, многократно е награждаван не само в Турция, но и в чужбина. Пише критически статии и поетически есета. Първата му стихосбирка на български е "Написано върху ... |
|
Настоящето издание съдържа творби на Стефан Тинтеров (Вен Тин) и Владимир Стоянов. В книгата са събрани стихотворения, художествена и публицистична проза на Стефан Тинтеров и критически текстове на Владимир Стоянов (Защото съм избранник - Творчеството на Вен Тин в контекста на българската литература). ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Вяра, надежда, любов! Това е тържествен божествен зов към хора от българския род. Заложени дълбоко в нашите сърца, страданието губи стойността, дава път на духовна мечта България да грее като ярка звезда над европейската родна земя!" Надежда Каракънева ... |
|
"В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието - любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека. В книгата има както сонети за съкровената християнска надежда и утеха - опитностите с Истината в нейния най-благороден библейски смисъл, така и сонети, събрани под надслов "Балади за невъзвратимото", съжителстващи с раздел от шаржове за държавници и хора на изкуството. Разделът от стихотворения в ... |
|
"Тъгата расте: дърво на празното място. Отляво." Из книгата Виолета Воева е родена в Бургас. Завършва "История“ и "Българска филология". Пише стихове, есета, статии. Занимава се и с фотография. През 2012 г. прави самостоятелна фотоизложба. Автор е на стихосбирките "Зимно море", "Свободни като въздуха", "Отворен финал". Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански и руски език. Живее и работи в София. ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |