Преди триста години един драматичен инцидент разтърсва лондонския beau monde от времето на кралица Ана. По екзотична приумица младият лорд Питър нарушава правилата на благопристойното поведение и публично отрязва къдрица от косите на нищо неподозиращата хубавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като се говори дори за дуел. Тук се намесва неподражаемата иронична муза на младия Алекзандър Поуп. Удържани в изискан героически куплет, човешките и свръхчовешки мотиви и деяния в неговото "Похищение на къдрицата" завихрят пространство на оспорени, но и шеговито препотвърдени ... |
|
Книгата Прорези на Стоян Сгурев показва как от драматичната борба със себе си той е родил завладяващи и смислени духовни послания, облечени във формата на органична поезия. ... |
|
"Необуздана хармония Гони към нас Неизбежното ни приближаване Вежди до вежди Чело до чело Тяло до тяло Едно цяло Там, насред нищото Изпълнено с всичкост От нашата отдаденост." Антон Кабрански ... |
|
"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти." Емануил А. Видинск Антина Златкова е родена 1990 година в Монтана. Завършила е Публицистика и ... |
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
"С безкрайно доверие слагам в ръцете на читателите си книга, която бележи граница в житейския ми път, отвъд която Светът вече е различен. Тя е изкристализирала силна емоция от трансформиращи моменти, родена е от болка и дълбоко осмисляне на реалността, разместване на пластове и пренареждане на ценности, както и моменти на радост и усещане за пълнота и хармония, които дават смисъл на живота за всеки от нас. Тя, Първата книга, не би се случила, ако в обкръжението ми нямаше хора, които да ме подкрепят и окуражат по толкова категоричен начин. Приятели, които да ме мотивират - издаването на първата ми печатна рожба ... |
|
Когато ме последваш Ще те призова в прозрачното... Ще чуеш само шепота на пеперудени крила... После ще е безтегловност и безгранична радост... Върховете не са недостижими, за онези, които познават летежа... Те са призовани да бъдат някъде, където ще възпламенят кладите на свободата, за да бъдем отново истински... Когато те повикам, ще се замислиш дали трябва, реално ли е... Не можеш да устоиш на онзи глас от вечността, отекващ в най-дълбокото... в сърцето... Дланите са по-интимни от голотата... Оголените нервни окончания, докосвани са от детайлите... на незабележими сенки, отразяващи се, само в очите... Когато ме ... |
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
"Стихосбирката Съновидения на Радослав Раяновски потапя читателя в света на обичащия човек. Той търси себе си в любовта. Любов е неговият всемир. Лирическите миниатюри изграждат мигове дотолкова прекрасни, сякаш не принадлежат на реалността, затова са отведени в пространството на съня. Ефирни, лишени от материалност, но притежаващи силата да възвисят духа, да го устремят в полет. Движението между сън и реалност не поражда напрежение, по-скоро отвежда към мечта или смирение. Сънят е спасение за душата, жадуваща истинност и красота. Незримото може да бъде уловено в съня. Такъв дар ни предлагат стиховете от Съновидения.& ... |
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
"Разхождам се. Из теб. Не се учудвай, ако ти се причуе нещо. Аз съм онзи шум в сърцето ти." Петър Петров ... |