"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
Книгата представя ръкописи на Павел Матев. В книгата на лява страница е представен ръкопис, а на дясна - печатан текст на съответното стихотворение с бележки след текста. Изданието само подпомага изследователите на Павел Матев, както и обогатява библиотеките на неговите ревностни почитатели. ... |
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
"Иде ми да се изправя на трибуна и да произнеса възпламенителна реч а вие да тръгнете с мен не зная накъде но не ми вярвайте че съм реформатор пророк или спасител аз просто съм изразител на тръгналите към бездната на надеждата"Из книгата ... |
|
"Аморети" е цикъл от 89 сонета, написани от Едмънд Спенсър през XVI век и описващи ухажването му и евентуалния брак с Елизабет Бойл. Едмънд Спенсър (1552 - 1599 г.) е виден английски поет, най-известен със своята епична поема „Кралицата на феите“, възхваляваща чрез фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана). Езикът на поезията му е преднамерено архаичен, напомнящ по-ранни творби като Кентърбърийските истории на Джефри Чосър, комуто Спенсър дълбоко се възхищава. Спенсър използва специфична поетична форма, наречена Спенсърова строфа, която се състои от осем реда ямбичен пентаметър, а ... |
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев. Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
Книга със стиховете на Галина Златарева и маслени картини върху платно на Пеньо Иванов."Стихове пиша от доста години та и до днес, но все не се решавах да ги публикувам. Кураж ми дадохте вие, читателите на моите романи. Пращате ми отзивите си като на човек, когото чувствате близък, и без притеснение споделяте мислите си. Това ми създаде усещането, че няма прегради между нас. Зная, че едни ще харесат стиховете ми, а други не, защото тухличките в градежа на всеки творец са различни. Пиша така, както го чувствам, и не се водя от правила и моди. Това ми дава куража да разтворя за всеки от вас страниците на тази книга. ... |
|
Думите са скитници бохеми събира на едно място най-доброто от поезията на доц. д-р Добрин Паскалев. Уникалните илюстрации и красивият дизайн превръщат изданието в атрактивна книга за ценители."... затуй реших на тоя лист да вложа тъга и смях, надежди, страх, сълзи и може би - съдба! - ръката божа от смърт написаното ще спаси." Добрин Паскалев Добрин Паскалев завършва медицина в Медицински университет - Варна. Придобива две специалности - по вътрешни болести и нефрология. Годините, прекарани сред болни и страдания, както и лични загуби на близки хора, довеждат д-р Паскалев до прозрения за човешката същност и ... |
|
Стихотворения ... Глас "Ленива тишина над хълма тялото си е простряла. Безшумно въздухът на лятото трепти. Във сенките бръждят невидими комари – невероятно съвършенство – да слушаш музиката им, а да не виждаш тялото. Човек минава през тревата и пътеката върви след него. Така четлив и строен е човекът, защото знае накъде е тръгнал. Не искам кръстчето на ястреба в небето да падне върху него, да го зачертае, не искам и ръбът на изкушението да бъде под нозете му. Достатъчно е, че пътеката върви след него, за да запея." Из стихосбирката "Лист" ... |
|
"Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете ѝ са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват. Не бих ги определил с клишето "тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси" - защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия. Поезията на Данка се чете и възприема бавно, на глътки. Не препускайте през тази книжка. Обхождайте я както се обхожда подножието на връх - внимателно, будно и умно - защото онази тясна и единствена пътека нагоре е скрита между редовете и ... |
|
"Тази книга ми напомни за детската любов - млада, саможертвена, уловена момент преди да спусне щита, заснета секунда преди да се скрие уплашена в сърцата ни. Неопетнена от очакванията. Недокосната от съдниците. Кара те да мечтаеш както преди - смел и с копие в ръка. А на върха на копието - любовта." Ралица Генчева, автор София София - мястото където си се влюбил, където са разбили сърцето и носа ти. Където цигуларят на Седмочисленици те кара да спреш, където можеш да оставиш сърцето си в метрото, на Витошка или дори на бабката, от която си купи чесън. София е цветна за онези, които имат очи да я видят. ... |