Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
|
"Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че "знам" е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в "предзнаенето" това "пред" обикновено тихо води към "предразсъдък", а не към познание." "Янус" е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от "познати" текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него - като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус." ... |
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
Стихотворения. ... Стоил Рошкев е роден през 1976 г. Завършил е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на стихосбирката „Ток“ (1997), получила голямата награда за поетичен дебют в националния конкурс „Южна пролет“ (Хасково, 1998). Носител на първа награда на Националния студентски литературен конкурс „Шумен“ (1997) и на първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (1996). Лауреат на конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2004). През пролетта на 2007 г. излиза романът му „ Жени по китайската стена “. Има написан и втори роман с работно заглавие "Cybermodernism”. ... |
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
Книгата е двуезична като представените стихове в нея са на български и английски език. ... "Повдигам се на пръсти да целуна челото на настъпващата нощ, косата ми да стане нежно черна, луната да покаже своя брод." Бояна Николова "Още преди десетилетие се срещнах със стиховете на младата поетеса Бояна Николова. Тогава началото ме впечатли със своята свежа оригиналност и близост до естествените звезди. Днес литературата ни, жадна за нови пътища, ще открие в тази "Кутия" нови съкровени съкровища от думи. Вярвам, че бялата птица на Бояна ще покаже пролетта дори на моята есен." Любомир Левчев ... |
|
В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове. В предговора си към тази антология Любомир Левчев с основание отбелязва артистичната елегантност, с която Иван Матанов се освобождава от излишните думи – най-големия враг на поезията. Затова повечето от творбите му приличат на придихание. “Каква лека стъпка има ритъмът на неговото чувство”, пише Левчев. “Всред това досадно пазарище от вторична литература ( ... |
|
Поема - на български и немски език ... |
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
Д-р Калина Пейчева е родена в София през 1983 г. Завършва с отличие висшето си образование през 2008 г. във Факултета по дентална медицина при Медицински университет - София, България. През 2009 г. започва работа като асистент във ФДМ - София към катедра Консервативно зъболечение. Работи там до 2016 г. През 2014 г. придобива специалност по "Оперативно зъболечение и ендодонтия". През 2015 г. издава монография "Модерни методи за кариесна диагностика и контрол на степента на екскавация на кариозна маса". През 2017 г. завършва магистърска програма по обществено здраве и здравен мениджмънт във факултет по ... |
|
Текстовете от настоящото издание чертаят собствените ми поетически търсения, вместени в любовните перипетии между две други усилия, между две други книги. Не съм си и помислял да ги издавам, смятах да ги оставя на паметта и съдбата. И не поради вазовски свян и патриаршески съображения, а по-скоро поради някакъв естетски страх, за който споменах вече. Поместените текстове тук нямат характер на мистификация, макар идеята за подобно начинание дълго да отлежава в главата ми. Напротив, в тези редове авторът сваля доброволно воалите си, като дама, която разкрива даровете си, но не съвсем, защото внимателното око може да ... |