"Спри да те прегърна - една дълго чакана и дълго обмисляна от поета книга. И може би - дълго носена, дълго писана. Не като конкретни стихотворения, защото Тодор Билчев не е от творците, които трудно пишат и трудно намират думите и темите си, напротив. Богатството на теми и лексика са характерни за творчеството му. Тук става дума за друго - за дълбокото преживяно преосмисляне на темата за любовта в цялата ѝ дълбочина и многопластовост. Но колко точно това е казано в обръщението към читателя - Вселенска сила, гравитация и светлина, квинтесенцията на живота ни е тя." Д-р Габриела Цанева, издател " ... |
|
"Ръцете не могат да ударят онова, което очите не виждат."Мохамед Али ... Тома Марков е роден на 26 февруари 1972 г. в Благоевград. Завършва Националната хуманитарна гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". Работил е като продавач на захар, момче за всичко, нощен пазач, редактор в треторазредно списание, сценичен работник в театър "Сфумато", и сътрудник на списанията "Егоист", "Плейбой", "Мениджър". Публикувал е свои творби в националния печат, в "Poetry Magazine" и "Orient Express", Лондон. Тома Марков е един от създателите на литературния кръг & ... |
|
"Ще започна клиширано - книгата на Стоян Владов си струва да бъде прочетена. Без удивителен знак. Без предварителни възклицания. Без предсказуем възторг. И със сигурност не цялата наведнъж! Защото тази книга не е лесна за четене и разбиране. С нея няма да ускорите релакса си след работа, още по-малко подходяща е тя за петминутка преди сън. Темите, формата и разнообразният поетически изказ не предразполагат към унасяне, а напротив - създават един особен интелектуален, емоционален и естетически дискомфорт, подобен на незаситен глад. Глад, пробуден от концентрираната житейска и вековна мъдрост, гарнирана с ярки, свежи ... |
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" о. Димитър Петканов ... |
|
Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов."Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно - когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата умение. Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални ... |
|
"В тази книга природата по особен начин се разтваря в човешките емоции, в картините, които се рисуват, в начина, по който се вижда, в начина по който - образно казано - се диша. Затова, без да е декларативна и ангажирана, книгата по фин начин може да бъде отнесена към едно писане, което има съзнание за значимостта на природата за човешкото. Когато една поезия очуднява всекидневието и знае, че денят е художникът днес, то тя със сигурност има какво да каже и покаже на своите бъдещи читатели." Амелия Личева "Основният герой на тази стихосбирка е любовта с главно Л, която се стоварва върху нас двойна като ... |
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
Понякога се питам Дали съществувам Или така съм втренчена В света Промъкнал се в мен Че очите ми Са само тунели Към себе си Откъдето Няма връщане. * Срещнах един човек усмихнахме се любезно И Харесахме Силно Толкова силно След дълго колебание Защото знаем Какво това Означава Си разменихме шапките После В знак Че знаем Какво това означава На пръсти Си тръгнахме Незабелязано За да не се наскърбим На сбогуване ... |
|
"Това го видях в дебютантски филм — найлонов плик се понесе над паважа, изду се от вятъра и се отдаде на полета, като танцуваше своето фламенко пред будката, пред прозорците на болницата "Майка Тереза", сякаш това бе душа, сияеща мъглявина, която се е присъединила към проекта на храм, към разпит на политзатворник към чиния, паднала от ръцете и търкулната на земята. Прилошава ми чак, душа, когато гледам как по белите камъни се премяташ към сърцето, винаги към сърцето."Дана Подрацка ... |
|
"Думите за тази стихосбирка на Надя Бойчева могат да бъдат различни, така както различни и всеобхватни са те вътре в стихотворенията. Сблъсък на смирени скали и бурни вълни. Има места в стихотворенията, които притихват, в които изглежда така сякаш самата любов се сгушва - и други места - в които думите не достигат така, както понякога нямаме начин как да изразим любовта. Стихотворенията, които се отличават с такова прецизно наблюдение на вътрешния свят на човека, че сякаш случилото се в тях, по един или друг начин се е случвало на всички. Но е останало единствено това, което Надя Бойчева успява да улови и изплете в ... |