За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
(Думи преплетени в рими заплетени). Дебютната книга на Росица Илиева съдържа творчество в продължение на три години. Есен Есен - думичка една, а толкова много цвят и пъстрота. Пореден ден сред цветната картина и... сякаш искам да не идва зима. Да няма кой да спре вълшебната ми четка, да няма край незабравимата ти гледка. Да бъде жълто, алено, червено и вечно в паметта ми съхранено. Ти даваш толкоз много живинка и цвят, в този агресивен и забързан свят. Росица Илиева ... |
|
Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
Вениамин Пеев е познат на българската аудитория с книгите си по богословие, философия и история, които го открояват като задълбочен и сериозен изследовател на всяка тема, с която се захваща. Той не обича да изсмуква написаното от пръстите си, а го подплатява с факти, в чиято сигурност е убеден. В нашето "клисаво" време (както го определя един съвременен писател) д-р Вениамин Пеев е сред малцината, които се стремят да стоят честно и безкомпромисно като автори зад позициите, които заемат - не само чрез солидарността на използваните аргументи, но и с цялата си личност. ... |
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
Вулкан и камък Сърце като лава - обич изригва към утробата на Земята-Жена и в огнена клада злото изгря. Плещи като камък - я темела на къща да легне, звънки гласчета да я напълнят с предчувствие за вечност. Просто мъж. Лияна Кирилова "Това е една чудна поезия, изпълнена с вълнуващи портрети, картини, с мъдростта на вечността, едно споделено съкровение, вдъхновение и възхищение, сякаш въздишка на времето и живота, пълен с живот..." От издателя Лияна Кирилова е журналист и редактор от гвардията на легендарния вестник Отечествен фронт. Той не излиза от 1992 г., след опит да бъде приватизиран, въпреки ... |
|
В книгата са включени цитати от: Оскар Уайлд, Кал Гарисън, Мишел Пфайфър, Сандра Рей, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Дороти Паркър, Синди Хайнес, Дейл Едуардс, Пеги Каролайн, Дороти Дейтън, Ралф Уолдо Емерсън, Андре Мороа и др. ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
|
В книгата на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И ... |
|
Временно общество Беше толкова красиво, че имаше само едно задължение - всеки ден да си недостъпна. И ти го изпълняваше. С омагьосваща усмивка - очите, зъбите, устните - страх ме е да ги описвам, ще сгреша в подробностите. Красива и предизвикателна, С изкусителна чупка в кръста, ставаше неочаквано общителна - тогава изглеждаше притворна. И колко се възмутиха всички, когато сутринта разбраха, че отдавна си в неговата стая. На онзи, най-лудия от нас, който всеки ден монотонно ти се обясняваше в любов. Беше ли му повярвала? Или се умори да не вярваш. Палми Ранчев Палми Стоянов Ранчев (София 9.02.1950 г.) ... |
|
Очакване Очите ти са две слънца студени, но имам чувството, че търсят само мене, Когато те ме гледат, се смразявам, Когато ти ме виждаш, се стопявам, А въздухът... ухае на смокиня... За теб съм враг или съм ти любима... В душите ни се галят ветровете. Садиш бодли, а там... пониква цвете. И чезнат покаянията в мрака, за да боготворят едно очакване. Зорница Драгостинова ... |