Настоящото свое произведение Пенчо Пенев определя като сбор на късчета от работилницата на живота, основани на бележки и записки от преживяното, прочетеното и премисленото от последните години. Тематичният диапазон на книгата е много широк: философски и естетически етюди, размисли върху важни исторически събития и тяхното отражение в днешния живот на българите, анализ на парадоксални явления и диспропорции, мисли, свързани с големите предизвикателства на високо технологичния 21 -ви век. Една от главите е озаглавена Записки по българското правосъдие и проследява хронологията по темата от 1991 г. до днес. Всичко това е ... |
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
Символ верую Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на дълги разстояния. Вярвам в споделеността на вино от глухарчета. Вярвам в красотата като гравьор на сънища. Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка. Вярвам в живота като начин на употреба. Вярвам в дълга към удоволствието. Вярвам в смеха и забравата. Вярвам, че всеки има право на поправки. Вярвам в живота назаем. Вярвам в отхвърлянето на гордостта и ... |
|
Съставител: Цочо Бояджиев. ... Творчеството на всеки поет е необятна вселена от идеи и емоции. В Антология на едното стихотворение поетът и философ Цочо Бояджиев събира някои от най-талантливите и интересни съвременни български поети, като всеки е избрал онова едно стихотворение, което го представя най-пълно и изпраща неговото най-ценно послание. Уникална по своя замисъл, тази антология потапя в многообразието и красотата на днешната българска поезия. На страниците ѝ всеки читател ще открие онази творба, която ще се превърне в неговото стихотворение."В творчеството на всеки поет може да бъде открито ... |
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
В книгата са включени 200 стихотворения за България, за национални светини и българския език, както и за онова, което трябва да направим, за да държим гордо изправени главите си. Моя Българийо! Златна моя Българийо - лете пшеничено руса. Есен с туптящо сърце - с грозде, замайващо вкусно. Зиме - принцеса добра - топло завива земята. Пролет - градина с цветя - пак се завръщат ятата. Дунав и Черно море като сестри те прегръщат, а планините навред свойта прохлада разгръщат. Бързат реки, покрай тях малки поточета тичат. И в долини, в равнини ражда земята обична. Моя родино, за теб колко юнаци умряха? Легнаха те във ... |
|
Лирика изтъкана с положителен заряд и поглед към живота. Дебютната книга Домът на феите на младия творец Евгения Михалска съчетава картини и поезия, които тя създава и ни поднася с артистичен привкус и неповторим житейски акцент, пречупен през личната ѝ история."Действителността ми прилича на кардиограма на силно развълнувано сърце, каквато вероятно съм самата аз. В противен случай не бих имала дързостта да живея по начина, по-който го правя. Когато погледна назад, си давам сметка, че можеше и по-смела да бъда. Предизвикателствата на битието ме изваяха, а животът ме научи да го цена и обичам... безусловно.& ... |
|
Не е четвъртата поетическа книга на Александър Христов, автор на Крайпътна обител (2017), До първата сянка (2021), Ако мястото е време (2022). Александър Христов е доктор по българска литература и асистент в Катедра Българска литература, ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Носител е на награди за поезия, белетристика, критика. Стихотворенията му са превеждани на английски, испански и немски език."Вниманието е оръжие, когато сирени като великани стъпкват работливите мравки на мислите и мъртвите потъват като вино в големите гърла на малки екранни говорители. Приласкават пияни призраци на измислени голиати и давидовци. Няма ... |
|
Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
Книгата съдържа стихотворения от Блага Димитрова от най-ранните години (1937 - 1944) до 1999 г. В изданието ще намерите още: редове от биографията ѝ от Йордан Василев; "Тревожната ведрина на познанието" - Клео Протохристова; "Неуловимата музика на пространствата" – Иван Гранитски; "Врати към смисъла" - Вихрен Чернокожев; "Любов, страх..." - Панко Анчев; критици и колеги с думи за нея. Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
"В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаваното, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора - популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист - съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина - оценен е престижно и на европейските сцени. Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде - смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът - ... |