Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
Откровени и интимно-иронични, стиховете в дебютната стихосбирка на Светла Чимчимова Абсент с лавандула обръщат погледа ни към нас самите, докато търсим авторката между редовете. Филигранна поезия, която извайва образност, създадена да вълнува дълбоко, да предизвиква, да разкрива с характерната за Светла дълбока лекота и фриволна наглед сериозност. Една поетична музика, която разказва приказни истории, извеждайки ни извън безличния свят и връщайки ни отново в него, за да го открием различен. Аристократична, различна, запомняща се, лична за всеки от първия стих... Илюстрации: Ивелина Чолакова. Светла Чимчимова е от Бургас. ... |
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
"Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. Прочетете тази книга. Прочетете всичките ѝ книги." Ана Цанкова "Оживяват сезоните и техните обитатели, градските легенди и истините в страниците на ... |
|
Повече ще те няма е втората поетична книга на авторката Андреа Попдимитрова. Разпад Кожата ми още боли от лишенията на страстта ни. Роня се под допира на друг. Тялото ми е саркофаг на любовта ни. Андреа Попдимитрова "Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни ... |
|
Лирика изтъкана с положителен заряд и поглед към живота. Дебютната книга Домът на феите на младия творец Евгения Михалска съчетава картини и поезия, които тя създава и ни поднася с артистичен привкус и неповторим житейски акцент, пречупен през личната ѝ история."Действителността ми прилича на кардиограма на силно развълнувано сърце, каквато вероятно съм самата аз. В противен случай не бих имала дързостта да живея по начина, по-който го правя. Когато погледна назад, си давам сметка, че можеше и по-смела да бъда. Предизвикателствата на битието ме изваяха, а животът ме научи да го цена и обичам... безусловно.& ... |
|
"Разбира се, всеки човек е длъжник! Дори само поради това, че се е родил! И точно тук е истинската необходимост от поезията! Поетът е винаги даващ човек и винаги длъжник на поезията и красотата. Той не ни учи, той не обучава... Да слушаме. И ако можем, да чуем! Първо, собствения си глас. И амин, дай Боже, гласа на Бога. Това невероятно красиво томче с поезия на Боряна Калис Калистрина е прекрасен запис, който аз често пускам в главата си, и да ви кажа, танцувам... Удоволствието е най-важното нещо!" Тома Марков ... |
|
Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ Св. Климент Охридски. Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к Студентска трибуна, дълги години е редактор в отдел Поезия на списание Пламък. След промяната е била директор на Издателство Иван Вазов и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: Златните момичета 1972, Невъзможно бягство 1975, Коприва 1977, За близкия човек 1980, Камък 1985, Сега разбирам 1987, Зимна роза 1989, Някой е идвал 1993, Беше ... |
|
"Името на Вениамин Пеев съчетава хармонично двете най-важни начала на неговото поетично творчество - библейското и песенното. На първо място бих посочил ролята на баладичното в неговите поеми. То може да бъде определено като онзи чудесен, свръхестествен елемент в тях, обвързан с намесата на библейския Бог в човешката история, написана и с главна, и с малка буква... Песенното начало в сборника на Вениамин Пеев може да се проследи по няколко линии. Ще започна с предпочитанието, което авторът му отдава на класическата стихотворна форма - видно не само в тази негова книга.... В един от нашите разговори самият поет бе ... |
|
"Миниатюрите в Нямало ме едно време са скици - интуитивно нахвърлени, едновременно делнични и поетични. Те са история за сбогуване, израз на желанието за споделяне на порастването. Светът в книгата на Йоана Михайлова е висока кула, населена с персонажи, с които сме свързани от детството. Но общуването с тях сега е различно заради новия ракурс, вербалната постройка и ритъма, които изглаждат стените и отнемат стълбата нагоре, а често и преднамерено създават неудобства, като грахови зърна под дюшека." Иглика Дионисиева "Дебютната книга на Йоана Михайлова Нямало ме едно време разстила килим от думи, който ни ... |
|
"Поезията на Катерина Василева не прави компромиси нито с личната, нито с обществената съвест, гласът ѝ е отчетливо силен и безпокоен. Човекът в тези стихотворения приема участта да бъде фуния за световната болка и помни, че децата, също като таралежите, се раждат без бодли. Въпреки това авторката търпеливо отглежда увереността, че семената на надеждата и обичта са засети в нас. И ще покълнат. Земята на големите грешки е от онези запомнящи се дебютни книги, които оставят следа в литературната ни памет." Ина Иванова Катерина Василева (2001) е журналистка в Свободна Европа. Има опит и в други дигитални и ... |
|
Александър Александров Бурмов е български писател, поет и фантаст. През мъртвите етажи на познанието съдържа поемите Водевил моноспектакъл в стихове (1972 - 1974), Капричио в портокалово–синьо (1976 - 1978) и Телевизия по кабел (1980 - недовършена)."Гневен и сантиментален, предметен и абстрактен, стихът на Александър Бурмов обърква и завладява без да съзнаваш достатъчно как става това. Ту усложнена и многословна, ту простичка и ясна - това е поезия паракселс. Поезия, която трябва да четеш многократно и можеш да я преоткриваш непрекъснато..." Недялко Йорданов ... |