"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова, редактор " ... |
|
|
Бутикова книга. ... В тази уникална книга са събрани стиховете на Роса Зелената (Ваня Петрова). Светулка В ръчичката скрило светулка, под дърво на въжена люлка с крака до корема присвити и с очички в шепата впити се люлее момченце и пее, а небето над него се смее, че и то, като малко дете, цяла шепа светулки си взе. Из "Сълза от мир" ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Вулкан и камък Сърце като лава - обич изригва към утробата на Земята-Жена и в огнена клада злото изгря. Плещи като камък - я темела на къща да легне, звънки гласчета да я напълнят с предчувствие за вечност. Просто мъж. Лияна Кирилова "Това е една чудна поезия, изпълнена с вълнуващи портрети, картини, с мъдростта на вечността, едно споделено съкровение, вдъхновение и възхищение, сякаш въздишка на времето и живота, пълен с живот..." От издателя Лияна Кирилова е журналист и редактор от гвардията на легендарния вестник Отечествен фронт. Той не излиза от 1992 г., след опит да бъде приватизиран, въпреки ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
Антология 10 български поетеси ... Не особено познато в Турция се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в антологията „10 български поетеси ” няколко от съвременните женски имена в поезията - Божана Апостолова, Валентина Радинска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Силвия Чолева и София Несторова. И нещо любопитно – когато приключва работата си, преводачът споделя в писмо до издателството: „Неописуема е болката ми от ... |
|
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
|
Несвършваща поема за парахода. Първата книга със стихове на Васил Чапразов - "Искам да съмне", "отлежава" в няколко издателства до началото на демократичните промени. Излиза през 1996 г. в ИК "Стигмати" на Малина Томова. През 2005 г. е публикувана другата стихосбирка на автора - "Циганско лято". Стихотворения на Чапразов са превеждани на унгарски, немски, турски, френски. Васил Чапразов е преводач, съставител на първото двуезично издание "Ромски приказки (Романи масаля)", съставител и съавтор на сборника "Звезден ромол - портрети на ромски творци", на сборника ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
