Книгата е част от серията "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... На 13 септември 2016 г. Иван Методиев щеше да навърши 70 години. Остави стихотворения с ярък, безпогрешно разпознаваем стил, поетическото движение "Нава" и ясно формулирана поетика ("За образите и световете"). "В стихосбирките си, издадени в скованите социалистически времена и по време на разрухата на прехода, поетът обитава своите пространства, където свободно експериментира с повечето познати поетични похвати и форми. Иван Методиев е един от най-любопитните, най-всестранните съвременни български ... |
|
|
Обича се без точка, винаги в поредица от запетаи. Марко Погачар е хърватски поет, роден през 1984 г. в град Сплит. Дипломирал се е във философския факултет в Загреб със специалност сравнително литературознание и световна история. Публикува поезия, проза, есеистика и литературна критика. Негови текстове са преведени на тридесет езика. Носител е на много хърватски и международни литературни награди. Автор е на стихосбирките Вихрушки над Санта Крус, 2006; Послания към обикновените хора, 2007; Предметите, 2009; Черна покрайнина, 2013; Земя Земя, 2017; на книги с есета, публицистика и пътеписи. Марко Погачар е автор, който ... |
|
|
"Вдлъбват надписи крадци на дребно. Как всеки иска с нещо да остане?! Изгарят мигове във спомените вредни във времето да врежат свойта памет. Изправен пред дървото на живота, сега си сам - и малък, и голям. И ето - то покълва в теб, защото във себе си откриваш своя храм." ... |
|
|
Стихотворението "Епитаф" е написано в римуван петнадесетосричен стих, повлиян от оплакванията на Мани. Същевременно усвоява елементи от Критския ренесанс. Съдържа елементи от Православния Епитафиален Плач. Мотивът, използван от поета, Смърт - Възкресение е вдъхновен от историята за Исус (разпнат и възкръснал), както и от творбите за боговете на Древна Гърция и Древен Египет (Зевс, Дионис, Адонис). Следвайки християнската традиция, поетът успява да опише по удивителен начин изпепеляващата болка на майката, която ридае и жалее над мъртвото тяло на убития си син. Общият стил на поемата е традиционен. В това ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. "Драматургията ... |
|
|
Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година. „Дневник на Корабокрушенеца“ е последната, девета книга от едноименния роман в стихове, както авторът сам определя завършения, според него, поетически корпус на лириката му, писана и публикувана от 1981 г. насам. В този смисъл „Дневник на Корабокрушенеца“ е антология от една по-голяма антология, ако разбираме лирическото творчество в смисъла, който му определят класици като Бодлер и Блок с ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". Ояр Вациетис (1933 - 1983) е едно от най-големите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: "Избрани стихотворения" (1966) в превод на Константин Павлов и "Леден витраж" (1987), съдържаща избрани стихотворения в подбор на Здравко Кисьов и Георги Белев и включваща преводи на Константин Павлов, Здравко Кисьов и ... |
|
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и недоверието. Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Творбата на Байрон "Дон Жуан" пресъздава образа на митичния герой не само като покорител на женските сърца, но и като вечно неудовлетворен и странстващ през епохите страстен дух, който знае, ... |
|
|
"Камъкът отхвърлен от зидарите в глава на ъгъл се превърна Лице на древна кариатида обърнато навътре Той е Познанието И вратаря на загадъчната пирамида Тя е невидима И съвършена И тайната на Атлантида крие Човек е само апостроф който плахо пие от изворите на Вселената искри надежда и любов Ъгълът във себе си оглежда скритото лице на Бога Човек е чуруликаща вода и мислещ Огън Ъгълът - това са двете вежди на Светлина и Свобода" Иван Гранитски ... |
|
|
"И Поетът е с нас по всичките човешки пътища на времето. Не изостава той от своята епоха, с вятъра се движи устремено. Поетът е сред нас и прави все едно и също: посланията пренаписва с разбираеми слова. А отговора получава чрез сърдечно просветление. Не написаното, а самото нещо, взето в живината и в целостта си. Не копията, а оригиналите ще трябва той да съхранява. Написаното от поета е съобразено с протоколите." Сен-Джон Перс ... |
|
|
Новата поетична на книга на Петър Петров - "един постмодерен Дон Кихот", който "няма сили да не обича". Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013)," ... |
|
|
"Аквариум" съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки взаимоотношения. Фината постройка на поетичните образи на Зита Ижо, немногословността на нейните стихове и символните фигури, които използва, създават уникален, трансцендентален по характера си ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
