"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
|
"Капка, изпреварила дъжд е съдържателно, концептуално и емоционално свързана с другите ми две книги - Памет за щастие и Градът - любовна карта, но заедно с това е различна - и като послания, и като конструкция. За мен това е книга за изпитанието да бъдем отвъд условностите на времето, за стремежа към дълбоко познание, което носи просветление, но и рани, за любовта - състоянието на непрогледна светлина, което извира от нас и прелива във всички измерения на живота. Капка, изпреварила дъжд е моят начин да помиря сензитивното с рационалното, защото и най-мащабните идеи имат смисъл, ако започват от човешкото сърце." ... |
|
|
Книгата съдържа 83 избрани стихотворения. ... Еугениуш Ткачишин-Дицки е роден през 1962 г. в полско-украинско семейство. Опознавайки себе си и другите, той припознава двойствеността, тройствеността и многобразието като различни ипостаси на своята интегрална човешка и творческа същност. Дицки превръща пограничността, менталната обърканост и физическата мръсотия във вълнуващи топоси на своята поезия, а чрез повишената сексуалност, понякога ситуирана в естетиката на грозното и вулгарното, поетът публично изразява, това което виждаме, но се преструваме, че не съществува, или че не се отнася до нас. От 1990 г. до днес Дицки е ... |
|
|
"Една трудна за четене и възприемане книга. Поезия, която не е за всеки ден, не е за отмора и наслада на сетивата. Тук няма красота в оня, общоприет естетически смисъл; няма прехласване пред пейзажа, нито опит там да бъдат открити значимите теми. И, макар че става дума за хайку, в тази сбирка природата присъства само за да ни покаже, че сме човеци и стоим извън нея; че тя не е за съзерцание; тя е нашето надгробие. За да се разберат тези стихове, съзнанието трябва да е готово не просто за асоциации, алегории, метафори, сравнения и прочие литературни фигури - съзнанието на четящия трябва да е готово за квантов преход, ... |
|
|
"В своята дебютна стихосбирка Ванина Димова ни кани да погледнем света "през бинокъла на младостта". Чрез него можем да забележим как пролетта подменя облаците, да провидим в стълбата на дядо ѝ един забравен дървен олтар или да усетим тежестта на оловото, "от което правим децата си". С присъща за младостта дързост тя приветства всяка метафора, но предпочита да остане с реалността. Затова не се страхува да назовава множеството пукнатини в собствения си свят и тези отвън, а после да помоли шипката да погали всички "болни човеци" и да изцери света." Аксиния Михайлова ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... В стиховете на Лео Бутнару органично и щастливо съжителстват две несъвместими качества - метафоричното мислене, емоционално-образното възприемане на света с една хаплива ирония и дори сарказъм. Лео Бутнару е и класик, и авангардист. Накратко казано, дяволски талантлив. Той обича не толкова себе си в литературата, колкото самата литература, при това безрезервно, всеотдайно. Когато четете тези стихове, бъдете готови да срещнете неочаквани обрати, редки находки, занимателна игра и доста сериозни въпроси. Любов Сърцето на мъжа и сърцето на жената се приближиха толкова, че между тях остана само ... |
|
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |
|
|
Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |
|
|
Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
|
Знаем, че часовникът задоволява естествената нужда на човек да измерва кратки интервали от време. Но знаете ли каква е магията на вътрешния часовник на човек? Тази книга ще ви я разкрие! За малките неща, за ежедневните и не чак толкова обикновените случки в живота. След като прочетете тази книга ще си зададете въпросите: Възможно ли е тази история да е истинска? Възможно ли е да разкажеш историята на единадесет човека с различни съдби в тази на двама? Отговорът и на двата въпроса е: да. Мирослава Тодорова e родена в град София. След като завършва образованието си, заминава за Фрайбург, Германия. Там започва да пише ... |
|
|
Прелестта и очарованието, обаятелността на словото на Евгени Велев завладяват читателя. Дават надежди, че в този свят все още биха могли да се случват красиви неща. Това ускорява пулса на човешкото сърце. Няма друга полифония, освен полифонията на езика. Богатият език, на който са написани стихотворенията в тази поетична книга, пластиката на изразните средства, характерната потайност на иронията или драмата, кипящи под обвивката на уж безпристрастното прозиране на нещата от живота, правят поезията на Евгени Велев неподправена, естествена, озарена не от блясъка на флашката, а от пламъчето на страданието и надеждата, ... |
|
|
"Слънцето в мен" кани читателите на поетично пътешествие из спомените и мечтите. Там, където всеки от нас пази съкровените чувства, важните случки и безценните хора, които ни правят това, което сме. Тя е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч. "Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си" - казва Мария Иванова. Доказват го ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
