"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
Елизабет Борхерс става известна още с първата си публикация във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" през 1960 г., когато стихотворението й “Лю-лю дъжд вали и сън” предизвиква полемика в диапазона от “Осанна” до “Разпни го”.Тя се нарежда сред най-силните поети на Германия от двадесетото столетие. Носител е на множество литературни отличия, между които Наградата за изкуство на германската индустрия за стохосбирката “Масата, на която седим” (1967), литературната награда на името на Фридрих Хьолдерлин (1986) и много други. Елизабет Борхерс е член на Академията на науките и литературата в Майнц, както и на германската ... |
|
"Обратна гравитация" е сборник със стихове на поетесата Роза Боянова, автор на 11 книги с поезия и 2 с публицистика. "Поезията на Роза Боянова ни тегли нагоре със своята обратна гравитация, за да влее в душите ни други измерения, други селения, издърпва ни от делничното в пространството на празника на духа и интелекта." Митко Новков - литературен критик "Добре композирана стихосбирка в четири самостоятелни цикъла и страници с медитативни фрагменти в проза, които представят своя автор като отлично владеещ изкуството си, при това с непринудеността на увлечено в някаква вълшебна игра дете". ... |
|
"Въпрос на оцеляване или вечен въпрос, отправен към кошмара на живеенето. Маламир Николов ни пита в какво сме се превърнали и към какъв екзистенциален ужас сме се запътили. Житейският опит на Маламир е суров, необикновен материал. Бездната ни гледа през всеки страх, вижда ни целите: оголени. Окото на поета е насочено към недрата ни, езикът му - към преминалите граници. Не сме същите след прочита на тази книга. Истинска, безпощадна поезия." Александър Байтошев ... |
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
Херми На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите и са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец. Из книгата Забравен стих Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. Из книгата ... |
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
"Сините часове" на Георги Гаврилов е книга-медитация върху начала и краища, светлина и мрак, виждане и невиждане, сила и безсилие. Всеки, който прочете стиховете в нея, ще намери отговор на свой въпрос, зададен или незададен. Отворете тази книга, тя ще ви посрещне с наблюдателно око и отворено сърце." Катерина Стойкова - редактор Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 в София. Учил е английски, френски и унгарски. През 2014 защитава за бакалавър по Физика в СУ "Св. Климент Охридски". От 2012 работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика. Автор е на публикации в периодичния печат - ... |
|
Тази книга, дълго и изкусно отлагана в двойния смисъл на думата, е парадоксален дебют, зад чиято привидна скромност прозира рафинирана дързост. Стъпили върху разбирането за поезията като "игра на знание", стихотворенията от "Изкуство на отлагането" провокират българската лирическа традиция с една англосаксонска изобретателност и остроумие, но нито за миг не губят интензитета на индивидуалното преживяване. ... |
|
"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."Марин Бодаков "Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха, която приласкава спомена за детството, както и този за смъртта, с отворени очи, която преборва скръбта с мълчание, после с глас, накрая със стихове, която интегрира загубите като храна, която горчи, но без която ще се задавиш от глад..."Емануил А. Видински ... |
|
Лятно Ти, черна котко между розите, и вие, рози, спрели тези черни лапички, и вие, стопени сладоледи и мяукащи деца − луната слиза да си изяде следобеда, по-тихо! ... |