Втори юбилеен книжен брой. ... Райската градина и други работилници e втори юбилеен книжен брой след Флорентинците от 2018 година, отбелязващ 10-годишнината от излизането на Пеат некогаш. Съдържа изцяло нов брой, непубликуван на сайта на списанието, както и ключови текстове от последните пет години. Както винаги досега, съвременната българска литература е представена наравно със значими световни поетични и прозаични образци. Не липсват и научни студии и задълбочени критични материали. И този път Пеат некогаш не изневеряват на себе си и поднасят на читателите очакваното неочаквано! И всичко това съпроводено с изящни, ... |
|
"Книгата, която държите в ръце, уважаеми читателю, представя Великия бард единствено в качеството му на поет, и то с неговия най-популярен и представителен недраматургичен опус - Сонетите. Но тук те достигат до вас в ново българско звучене, подчинени на различна от познатите, вътрешно обоснована езикова философия... Може би странно или несвойствено за определен кръг ценители, като име, поемащо отговорността за петия български вариант на Сонетите, срещаме това на поета Кирил Кадийски. Странно, защото той е познат на широката читателска публика преди всичко като преводач на френските прокълнати поети и на широк ... |
|
Билет за никъде другаде е сборник от 46 стихотворения за отсъствията и присъствията в живота на мигриращия човек. Движението се превръща в успокоение, случайността във фабула, а непостоянството в единствения възможен дом, където любовта е тайната червена стая. Стихосбирка в традициите на романтизма, добавяща магично измерение към патината на света, страст към минорното, музика към меланхолията."Досега мислех за Нели Станева като за един от най-интересните и многообещаващи гласове в младата българска поезия. След прочита на Билет за никъде другаде мога със симпатия и уважение пред таланта ѝ да кажа: всички ... |
|
"Тишината като четка те добавя към утрешния ми ден. Една звезда се отронва и влива меката си светлина в пръстите ми... Докато те чакам между две солени вълни да ми кажеш истинското име на това море..." Миглена Георгиева Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които Небесни весла, Омайниче в тревата, Щурец под снега, Отвъд спокойствието. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе. Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските ... |
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
"Деньо Денев е божа дарба, светъл автор, владеещ с такова спокойствие, но и с вътрешна напрегнатост словото, че всяка негова дума излъчва поезия. Тънката граница между живота и смъртта сякаш преминава и през неговите стихотворения, за да ги направи по-тревожни, но и по-нежни и справедливи, за да изрази драмата на модерния човек." Панко Анчев ... |
|
"Като стъклено топче игриво пролетта скочи в сърцето ми - засмя се и ме разсмя. Лудо. После, без да ме пита и много естествено, сипа в душите зелено. А казват, че нямало чудо." Уляна Пачева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Лимитрофии. Стихотворения и поеми е непредсказуемото и смело завръщане на Златомир Златанов към началото на творческия му път, белязан от неговата поезия през 80-те години, донесла му ранна слава и признание. Книгата включва изцяло нови стихотворения и поеми, серия хайку, както и изцяло нова и преработена версия на поемата Ектения (2012), централна за развоя на Златанов в уникалния за него синтез между поезия, фикция и теория. В тази книга зрелият Златанов предлага път към себе си и вълнуващите го теми в поезията и отвъд нея - мистицизъм и технологии, бедност и неравенства, упадък и градскост, перверзия и норма, високо ... |
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в новата ... |
|
В стихосбирката си Някой ден... Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене... Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове."Това, което исках да разкажа, потъна със залеза в морето; луната в мрака бясно ще разлее тъгата своя бяла във небето. Пепелта все още ще е топла след чезнещи във нищото нозе, ще се ... |
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |