Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
Клуб за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов". ... На вашето внимание е третата част на "Алманах", подготвен от членовете на Клуба за поезия и музика "Св.София, Вяра, Надежда и Любов". Приятно четене! В алманаха: Анна Христова Маджунова-Попова Анатолий Чирков Аспарух Петров Вангелов Васил Пешев Вълчо Д. Камбуров Димка Пиналова Живко Радославов Лазаров Кирил Михайлов Марков Латун Ванчев Латунов Любка Димова Костова Мариана Паунова Попова Менчи Динкова - Мелпомена Михаил Михайлов - Вокомас Николай Михайлов Томов Петър Аспарухов Вангелов Румяна С. Лякова Христо ... |
|
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си творчески път все пак следват напълно различна посока, а средата им е нужна дотолкова, доколкото ѝ се противопоставят. За Толнаи красотата е "спяща категория". Тя не е активна, не е актуална вече дори в днешните ... |
|
Настоящият том "Добър вечер, госпожа Носталгия" на Коста Качев е своеобразно продължение: и емоционално и тематично-образно на цялата му поезия. ... Добър вечер, госпожа Носталгия Добър вечер, госпожа Носталгия, само ти и аз във вечерта нека споменем с добро България дето я развяхме по света!... Добър вечер госпожа Носталгия, пак ще сложа старото джезве- знаеш - в тая част на Африка пият само чай или кафе... Добър вечер госпожа Носталгия, ти- във бяло, аз- във смокинг чер, нищо че накуцвам от подаграта ще съм ти галантен кавалер... Добър вечер госпожа Носталгия, в тая вечер двама виз-а-ви, туй което ... |
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
"Аз съм малка планета със затихващи функции... Но не съм безразличен към звездния рай на небето, към бурния звездопад върху бялата пустиня на зимата, към утихващия вятър - епилог на бурята, към замръзналите капчуци, които се стапят в жарката пещ на устата ми..." Из книгата Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", " ... |
|
"Разхождам се. Из теб. Не се учудвай, ако ти се причуе нещо. Аз съм онзи шум в сърцето ти." Петър Петров ... |
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
"Един блестящо проведен конкурс заслужава своята логична и красива кулминация; и това не е церемонията по раздаването на наградите. Защото една церемония проблясва и помръква, остава само следата в паметите на присъствалите. Истинската кулминация е тази, която е пред вас - книгата, събрала всички номинирани текстове. А текстовете, пристигнали, за да участват в конкурса, посветен на големия странджански поет Янаки Петров, бяха над хиляда. Това подсказва, че подбраните и номинирани двайсет са резултат на много стриктна и мащабна селекция - а тя е гаранция за много високото им качество. Тези двайсет може и да не са ... |
|
'Владимир Мартиновски е модерен, концептуален автор - всяка негова книга е подчинена на определена концепция и е дълбоко премислена. Поезията му е ерудитска, естетска и същевременно леснодостъпна. Тя е богата на теми и идеи, в нея съжителстват парадоксалното, необичайното и обикновеното, екзистенциалното и интимното, необхватното и дребното, метафизичното и предметното... Освен това тя е богата и на експерименти в областта на езика и на графиката и структурата на стиха. За съжаление до момента този автор е почти непознат в България. Книгата "Преображения" е запълване на тази празнина в познаването на един от ... |
|
"След Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |