"Законът задължава и самия законодател. В това ни уверява Сам Бог - световният Създател. И нищо в това чудно - законодателят нарежда, което непринудно и в Неговий живот провежда. Законът отразява Създателя си в пълнотата - по него се познава Духът Му и величината. Законът задължава и този, който повелява!" о. Димитър Петканов ... |
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
"Защо е толкова трудно да дадеш, а толкова лесно - да вземеш! С пълни шепи - ти гребеш и джобовете си пълниш, в стремежа си - напред вървиш, не искаш другите да видиш. За тях дори и не помисляш, ти едничко нещо да подадеш от ненужна вещ, да се отървеш - и това не искаш да дадеш! Но знай, каквото даваш - на себе си го даваш и каквото трябва - получаваш! Защото стореното - седемкратно ти се връща! Смисълът на живота не е в получаването, а в даването!" Свиленка Атанасова ... |
|
"В един преломен момент на пълна загуба на тъй нареченото ми съществуване (защото си давам сметка, че просто съм съществувала като един робот) дойде момента на осъзнаване. За което съм благодарна, че животът ми поднесе тези големи загуби, но и ми даде любов, спокойствие, вяра и върна писането при мен. Представям този малък сборник от емоции написани през първите ми години на нов живот. Живот, пълен с любов, мъка, еуфория и тъга. Живот, пълен с живот." Дани В ... |
|
Катя Белчева е родена и живее в град Пловдив. Завършила е Славянска филология и История в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Превежда от полски език. Има множество публикации в литературните издания в страната. През 2010 г. излиза книгата ѝ „ Стъпала в пясъка “, с която печели награда за дебютна книга на млад автор „Южна пролет“, Хасково, 2011 г. През 2013 г. е отличена в конкурса за поезия „Добромир Тонев“ и в конкурса на Община Пловдив за издаване книги на пловдивски автори. „Талантливата поезия е предизвикателство. Даровитите поети предизвикват смисъла на думите. Катя Белчева прави още една крачка ... |
|
Стихосбирката "Кога мечтата боли" е четвъртата поетична книга на Цвета Михайлова. Пише стихове от ученичка. По професия е инженер-химик. Точната и аналитична професия се е отразила благоприятно на стиховете ѝ. Печели 3 награди от литературен конкурс "Недоизречено" (2013 г.), национален литературен конкурс "Рада Казалийска" (2014 г.) и национален поетичен конкурс "Община Димитровград" (2015 г.). Нейни творби са публикувани също така в литературни вестници и списания, както и в международния литературен алманах "Съдружество". Отвъд хоризонта В далечината, е-ей там е ... |
|
"Всеки има своите терзания в синьо". За всеки любовта преминава под различни цветове. За едни е розови сърца и червени рози. За други - черен мрак и тъмнина. Но тази стихосбирка пази една любов в синьо. Всеки стих крие чувства и емоции, които са способни да се отразят в душата на читателя и да паснат на всяка любов - към морето, към синьото небе, към нечии очи. Четейки всеки ред, пред вас се разкрива пълният образ на Другия с цялата му красота, любов и недостатъци. Потапяйки се в тази книга, всеки разбира колко много означава синият цвят. Любомира Емилова е само на двайсет години, но това е вече нейна трета ... |
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
|
Очакване Очите ти са две слънца студени, но имам чувството, че търсят само мене, Когато те ме гледат, се смразявам, Когато ти ме виждаш, се стопявам, А въздухът... ухае на смокиня... За теб съм враг или съм ти любима... В душите ни се галят ветровете. Садиш бодли, а там... пониква цвете. И чезнат покаянията в мрака, за да боготворят едно очакване. Зорница Драгостинова ... |
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |