Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
Избрано ... Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в Пловдив. Учи българска филология в СУ „ Св. Климент Охридски “, а след това завършва театрална драматургия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Живее и работи в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
Колко пъти ви се е случвало да се заслушате в шума на дъжда?... В заглушаващия звук на пороя, който удря гневно земята. Или в ромоленето на лекия дъждец, който едва я докосва с нежни капки, като че ли я гали. А може би в жуженето на онези дългоочаквани живителни струи, които се сипят по прашните улици и тракат монотонно по прозорците, сякаш ще се леят цяла вечност... В дъжда са пропити толкова различни емоции, че е трудно да ги обхванеш и пресъздадеш. Но ето че в тази стихосбирка един поет е успял да улови няколко капки от стихията, бушуваща в душата му, и да ги претвори в красиви мигове на белия лист. Там, сред ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Книгата съдържа статии на Б. Пенев за българската литература след Освобождението, за Ботев, Алеко Константинов, П. Славейков, П.Тодоров, Яворов, д-р Кр. Кръстев, Йовков и др.; редове от биографията и статии за творчеството на критика от П. Зарев, Т. Жечев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
|
Василий Казимировски е творчески псевдоним на пловдивския журналист Красимир Кривчев. Както и в предишните си пет книги, та и в тази той се изявява като ярка и значима лирическа индивидуалност. Самобитен като световъзприемане, неповторим като светоразбиране, оригинален като поетическо мислене, той има едно послание към своите читатели: всеки да погледне навътре в самия себе си - като себевглеждане, като себепознание, като нравствено и естетическо самовъзпитание. ... |
|
Изданието е двуезично на български и немски език. Съставител: Мария Славчева. ... "Понякога геният... се гмурва в най-горчивия край на своето сърце."Това са думите подчертани в последната книга, която Паул Целан (1920 - 1970) чете. Чувствата, разпръснати межди мислите, отчужденият език, историческата травма от Втората световна война... Отправните точки, от които може да се чете творчеството на Целан, един от най-изтъкнатите немскоезични поети на XX век, не могат да бъдат изброени. Настоящата антология, подготвена по повод на 100-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта му, предлага нов превод на ... |
|
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача. Атанас Далчев ... |
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |