"За първи път космическият дух на Георги Борисов се сблъсква със силата на земната гравитация и поезията му е така непосредствено свързана с личната му съдба. За първи път движението се извършва отгоре надолу и смъртта издига непрогледна стена между него и отвъдното. Като че ли самото небе се е раздвоило на горно и долно, като че ли самият живот "се е напълнил с мъртъвци" и поетът е свидетел с какво безразличие изтича той към смъртта. Оттук и драматичните интонации в лириката му, която, при цялата и беснееща сила, може да бъде определена като философска. Едноименното стихотворение "Точно в три" ... |
|
В книгата са представени част от стиховете на един от големите руски поети Владислав Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. ... |
|
"Човешкото сърце е крехко като стъкло и силно като диамант. Сърце, отразяващо света в огледалната си повърхност и пречупващо го през призмата на личния поглед. Ударите му са изящен стъклопис от думи, чувствата дълбаят сложна плетеница от чупливи изречения, написани на езика на любовта. Такава е поезията на Ивайло Бисеров в дебютната му стихосбирка "Стъклено Сърце". Крехка и силна, чувствена и експанзивна. По младежки наивна, но и дълбока с мъдростта си. Понякога счупваща сърцето ти на парченца само за да ги събереш и да го залепиш отново, по-силно отпреди. А друг път - сияеща като скъпоценен камък, който ... |
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
"В първата си стихосбирка „Покана за баща” бохемистката Димана Иванова прави светкавичен артистичен воаяж по уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна, и незнайно кое ми хареса повече в сбирката й: дали това, че пише искрено и от сърце, дали двуполовостта на нейната поетика или склонността й да опоетизира баналното и да банализира приповдигнатото...Между кориците на тази книга има всичко. Има лирика и епика. Меланхолия и хумор в едно. Еротика и изтънчен мазохизъм. Посвещения на момичета и момчета. Печал. И ерудиция – ту деликатно загатната, ту агресивна, – която ни напомня, че авторката притежава докторска ... |
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
Книгата на Боян Ангелов П(р)освещение освен силната си художествено-естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. Боян Ангелов е роден е на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при Българската академия на науките и през 1992 година получава научната и образователна степен доктор. В Швейцария завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторант. Работи като редактор и главен редактор в различни ... |
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
Мария Куманова е родена през 1989 г. в София. Бакалавър по визуални изкуства и реклама и магистър по творческо писане от Нов български университет. През 2017 г. печели конкурс за ръкопис на дебютната книга на издателство АРС и Scribens, резултатът от който е първата ѝ книга с поезия Inclavo. Поезия. Част е от творческия колектив зад биографичните музикални книги Аз. Остава и Приказката P.I.F. ... |
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |